В топлата февруарска събота отсрещният баир е най-реалното нещо, което може да те накара да извадиш маратонките от шкафа, за да тръгнеш към него с усещане за предстоящата пролет. Със сигурност там са разцъфтели минзухарите.
Тъй като не ви казах, става дума за Бошулско – Величковските възвишения. Точно там където преди години бяха открили средновековния сребърен сервиз, с чинията явила се в „Кристис”.

DSCF0070Но за това ще стане дума по-късно. От дворната врата до най-високата точка отсреща е около три километра. Така твърди мистериозният глас от „Ендомондо”. За да стигнем до подножието на баира трябва да стигнем до мястото, където някога тук е имало ракиджийница. Там селското дере е проходимо. Бродът се състои от няколко камъка по които кандидат – туристите трябва да стигнат до отсрещния бряг.
Заради многото дъждове обаче, тази година водата е доста и няма следа от камъните. Дърветата около реката са силно окастрени и това е похвално за местния кмет Любомир Христосков. За да не обикаляме през центъра на селото се отправяме през калните улички към моста на входа на Бошуля. От там поемаме нагоре към някогашните лозя.
Водата се е отбелязала и по този насипан с чакъл път. Проправила си е вади, отсяла е пясък, но като цяло ходенето е повече от приятно. Непознати пилета прелитат по клоните на черниците, които по-нагоре преминават в драки.
Катерим се по склона, а селото остава някъде назад и чак сега се виждат строените като войници колове на ново лозе в посока Карабунар. За около четиридесет минути стигаме до някогашните кариери. Те са създадени през 1935 г.

23min7По време на социализма тук са изтърпявали присъдите си криминални престъпници. Те били принуждавани да изчукват павета от огромните гранитени скали, които са образували внушителен каньон. Това според историците се е случвало тук от 1945 до 1949 г. , но не пречи да се твърди, че е имало и политически затворници. Но пък кариерата обяснява защо главната улица на селото все още е покрита с павета именно от тук. А също така и половината област.

23min8
След кратка почивка и десетки снимки решаваме да продължим към върха. Там по време на  средновековието е имало оханителна крепост. Това възвишение е играело стратегическа роля още по римско време. Съвсем близо е останалият от тогава проход Троянова врата, край Ветрен.
Денивелацията е доста сериозна и единствената утеха е ширналото се зад гърба ни село, което блести в маранята, внезапно появила се заради неочакваното затопляне след сутрешния скреж. Колкото повече наближаваме върха, толкова повече са камъните, които стоят тук от векове. Край тях се виждат и отломки от керемиди. В първия момент се зачудихме доста дали на баира не е имало краварник или свинарник навремето, но после отхвърлихме тази идея. Всъщност тя се самоотхвърли.
До върха стигнахме около час и половина след като пихме сутрешното си кафе. Бяхме възнаградени с поляни от минзухари, чиито гуглички срамежливо надничаха изпод окапалата дъбова шума и изсъхнала трева. Килимът от цветове бе така красив, че не смеехме да стъпим край него, за да не стъпчем някое стъбълце.23min
Тъкмо да се завъртим, за да видим дали от върха се вижда магистралата и се натъкнахме на първата дупка. Тя бе с размерите на легнал хладилник. В нея имаше огромно количество натрошени керемиди и каменни отломъци. Продължихме още надясно и видяхме огромните изкопи направени от иманяри. Приличаше на лунен пейзаж. Навсякъде имаше огромни ями, малки ямички и даже такива, които сякаш бяха направени вчера.
Точно тук иманярът Блангев бе открил комплекта с чиниите, стигнали до Гърция и Кристис. Няма да припомням цялата сага, но повече от ясно е, че случилото се през 2005 –та още държи влага на търсачите- търговци на древност.

23min2
В изкопите могат да се видят останки от   огромни питоси, а това, което първоначално мислехме за керемиди са останки от тухли, от които е била изградена крепостта и нейната кула. Вероятно там е живял и собственикът на единадесетте сребърни тави и двете чинии, плячкосани незнайно от къде, защото според специалистите са били собственост на византийския император Константин Аланис.

Историята накратко

През 2000 г. Марин Велков купил антиките за 30 хиляди германски марки от техните откриватели Найден Блангев и Величко Денков. От там следите на ценните предмети се губят, но се предполага, че са били изнесени зад граница от чуждестранни трафиканти.

Пловдивският полицай Димитър Х., който разследвал “работата” на Марин Велков през 90-те години на миналия век, разказва, че бай Марин поддържал връзка с дилър на име Уйлям Белес, който е от унгарски произход. Той имаше контакти с Теодорос Сармас, който е грък, много е навътре в тази материя. Дилърите живеят в Германия или Швейцария, защото са свободни зони, разказа пред съда Димитър Х.

Марин Велков е обвинен във вещно укривателство и на този етап отказва да говори пред съда. Най-прецакан от цялата сага се оказва откривателят на чиниите Найден Блангев. Извадихме общо 13 съда, спомни си иманярът пред Районния съд. От тях три дадохме на човека, който ни продаде металотърсача. Той казваше, че има познати в музея, които могат да купят антиките, спомни си Блангев. След 3-4 дни ни се обади и заяви, че човекът искал да вземе всички съдове.

23chinii

Видяхме се в едно заведение и уговорката беше за 30 хиляди марки. Взехме парите и дадохме съдовете. След 2-3 дена отидох да обменя малко банкноти в едно чейндж бюро и момчето там ми обясни, че са фалшиви. После разбрах, че всички 30 хил. марки са ментета. Дотогава Марин Велков не го бях виждал. Уговорихме си среща в Пловдив, имахме малко спречквания, но той дойде с група хора. Каза ми, че от мен нищо не е взел и нищо няма да ми върне. С това случаят приключи до 2006 г., когато снимките на чиниите бяха по всички вестници, разказа Блангев, пред съда.

Автор на текста Христо Илиев