Съкровището, открито  в землището на село Лесичово, Пазарджишко (1977 г.), се състои от 13 накити, тасче, златарски припой и 5 сребърни мъниста.  Находката  е предадена в Историческия музей в Пазарджик и инвентирана във фонда на отдел „Етнография”. Всички намерени предмети, с изключение на една гривна (месинг), са изработени от висока проба сребро, някои от елементите са с позлата.

Съкровището се отличава с изключително разнообразие на видове, техники, форми, материали и орнаментика и включва почти всички украшения, разпространени в България през османския период. Класификацията на накитите по видове, влизащи в съдържанието на находката, е извършена на принципа коя част от главата или тялото украсяват. Типологията на съкровището от с. Лесичово е мотивирана от формата и различното предназначение на накита – накити за глава (невестински венец, висулка); накити за гърди (гердани); накити за ръце (пръстени, гривни); колан. В накитите от Лесичовското съкровище е налице  синтез на елементи на ислямското изкуство, готиката, ренесанса, който е характерен за златарското изкуство   през ХVІ-ХVІІ век. Най-силно е влиянието на късната готика през ХVІІ век, проникнало от Западна Европа чрез някои форми и декоративни похвати. Обогатени с ориенталски и западни мотиви, с високи художествени качества, те са забележителни произведения на изкуството, запазени до наше време.

Накитите в тази находка се явяват важен белег както на социалната и йерархическата структура, така и на пола и възрастта, на културната и религиозната принадлежност на човека.

Художествено-стиловите и технически характеристики на разглежданите луксозни предмети издават почерка на златарския център в Чипровци и се датират ХVІІ-ХVІІІ век.

 

Изложбата ще бъде представена пред посетителите в периода март-май 2015 г. в зала „Съкровищница“ на Регионален исторически музей – Шумен.