Кристиан Ваклинов

07kristian

По обед вчера дерайлира локомотивът на пътнически влак № 16102, пътуващ по единствената теснопътна жп линия у нас от Добринище за Септември. Причината е паднала скала на железния път.
Инцидентът се случи в района на спирка Цепина, в междугарието Варвара – Долене, което е едно от най-опасните и тежки за поддръжка по цялата 125-километрова жп линия. За щастие няма жертви. Вероятно скалата е паднала малко преди идването на влака. Тъй като струпаните камъни се намират в завой, мигновената реакция на машинистите не е достатъчна и изненадата на релсите сваля локомотива от тях. Буквално няколко метра не са достигнали на влака да спре, без да се удари в скалната маса на пътя му. Всички пътуващи във фаталния влак днес за превозени на часа с личния автомобил на началника на Превозната служба в Септември, отговарящ за кондукторите и началник-влаковете, обслужващи теснолинейката. Броени минути, след като разбрал за случилото се, Петьо Кънчев организира свои познати с автомобили и заедно поемат към Дефилето. Пътниците от влака са свалени в Септември без никакво закъснение и са продължили по редовното им направления из страната.

Постъпката на инженер Кънчев е достойна и изключително човешка. Ако той не бе тръгнал да помога, 12-те пътници трябваше да чакат автобус, който тепърва от БДЖ да наемат за превозването им. Очевидно в БДЖ има и добри хора, служители, които работят с желание и дават всичко от себе си в името на клиентите – пътници, без непременно действията им да са задължения по служба.
Трябва да се отбележи, че 16-та жп линия – теснолинейката Септември – Добринище е най-сложното и трудоемко, от гледна точка на поддръжка, железопътно трасе в България. Теснопътната железница е най-висока на Балканския полуостров и минава през непроходими местности, гъсти гори, дълбоки дерета, речни долини и скални дефилета. Затова нейното поддържане е от изключителна важност за безопасността и живота на пътниците и служителите. Ежедневно линията се обхожда от кантонери, които проверяват дали няма паднали скали, камъни, дървета, клони и други повреди и обекти по трасето. Повечето скални откоси са облечени в мрежа, за да се предотвратят подобни на днешните случки.

Благодарение на Бог и професионализма на служителите в БДЖ и НКЖИ, вече 70 години след откриването на линията тежки инциденти не са се случвали. Дано бъде така и занапред.
Ситуацията от днес трябва да ни подсеща, че не всичко зависи от нас, защото природата е много по-силна. Вместо да търсим грешката в служителите и с лека ръка да осъждаме случката като „човешка грешка”, трябва да кажеш „Браво на машинистите, че са успели все пак да спрат навреме…” …доколкото е възможно и да предотвратят дерайлирането на цялата композиция, опорочавайки сбъдването на много по-страшен сценарий на случилото се!” Из интернет се завъртяха текстове, обвиняващи кантонерите… Падането на скали става за миг и не се съобразява с това кога е минал служителят, който обхожда трасето преди влака! Не може да виним човека, защото това е природа, белята става за едно мигване с очи.

До късен следобед излизаха всякакви заглавия за „знаменитото събитието”. Като отворих интернет се втрещих. Статиите бяха именувани безумно, ето какво видях: „Ужасен инцидент! Дерайлира локомотивът на пътническия влак от Добринище за Септември ” (pik.bg), „Дерайлира единствената ни теснолинейка!” (clubz.bg) и още, и още апокалиптични въвеждащи думи за една не толкова страшна новина. Не разбирам дали нарочно се пише така, защото напоследък все се изричат едни думи по адрес на БДЖ, които са много далече от реалността.

Може би целта е да се наплашат и изгонят пътниците. Автори на подобни материали, които са просто журналисти, обвиняват веднага служителите, поставят присъди от сорта на „непрофесионализъм”, „ежедневние за БДЖ” и изтъкват куп други доводи и причини, които нямат нищо общо с днешното произшествие и причините за него. Нима вчера, а и всеки друг ден, не паднаха и не падат камъни и скали в Кресненското дефиле, нима наскоро пътят Кричим – Девин не беше затворен за десетки часове, заради паднали камъни и това е самото ежедневие?! Нима по пътя няма опасност от тежки инциденти или поддръжката е толкова добра, че не позволява подобни случки??? Вероятно автобус с хора не би попаднал в такава ситуация на пътя?! Стига! Просто природата е такава, планинските пътища, били те железни или от асфалт, са подвластни на метеорологичната обстановка и това не е нищо ненормално за терена.
Ежедневно слушаме за икономии в едно, трето и пето… но очевидно така не става. Икономисва се там, където е невъзможно, а на местата и в секторите, които имат нужда от разреждане, всичко е непокътнато в повечето случаи. Докога така? Стана ясно, че обезопасителната мрежа по скалите е свършвала точно там, където е станал инцидентът. Транспортната комисия е обърнала внимание на това и се търсят пари за удължаване на предпазното съоръжение. А, видите ли, ако локомотивът беше пострадал по-сериозно, трябваше да се отменят влакове, защото общо в движение са само 4 машини, от които 3 работят в денонощието, но реално и резервната влиза „в действие” често. Все някой е виновен, че днес теснолинейката се обслужва от критичния минимум локомотиви, които са и на цели 50 и 27 години служба. Но интересуват ли се отговорните докога ще издържат тези локомотиви? А иначе в депото машини има. Още 6 броя, но искат ремонт. Пак опираме до липса на пари и икономия на такива. Пък утре като се развали 1 локомотив и ще спрат всички влакове по линията и ще я закрият, защото нямат техника.