Атанаска Цанева или Ася, както я наричат колегите и от осем години кара един от тролеите в Пазарджик. Любовта към машината наследила от майка си, която дълги години е била контрольорка в „Тролейбусен транспорт“.

Винаги съм искала да бъда сред хора, разказва Ася. Обичам да пътувам и шофирането ми доставя истинско удоволствие. Никога, дори за миг не съм си мислела да сменям професията.

Пазарджиклийката изкарала курс за ватмани през 1996 г., но започнала да практикува година по-късно. Това, което е характерно за нея е усмивката, която не слиза от лицето и. -Знам, че с лошо не се постига нищо и заради това винаги се старая да бъда позитивна, признава младата жена. Така се отнасям и към пътниците. Те внасят в колата собственото си настроение и когато то е негативно, се предава на всички, разказва Ася.

Най-често се среща с две възрастови групи – пенсионери и ученици. Пенсионерите не обичат да си показват картите за безплатно пътуване, но не пропускат да кажат: – ти нали знаеш, че съм с карта? – Знам, усмихва се Ася, но все пак трябва да я видя. Точно сега е и периодът, в който правим подновяването на карти за тролеите и за автобусните превози, не пропуска да каже ватманката. Хората от третата възраст най-често говорят за политика. Разискват злободневни проблеми, дори и да не се познават помежду си.

Тя признава, че нередностите я дразнят и не понася шмекеруващите пътници, а има много, които гледат да минат безплатно. Не рядко слизащи пътници оставят билетчето си на седалката, а току – що качили се го вземат. Цената на билета не е толкова висока, че да не могат да си я позволят, а и самият факт, че вече са в тролея, означава, че са си направили сметката – казва Ася. Но това е типично българска черта – все гледаме да прецакаме другите.

С учениците има други проблеми – те са много шумни, постоянно избухват в смях или почти си крещят, сякаш не могат да се изслушват. Провисват се по халките за правостоящи. Налага се да им казвам, че днес детският фитнес не работи. Това много ми пречи, защото през цялото трасе, аз трябва да чувам звука на машината и ако ми се стори, че има нещо нередно да взема мерки. Случва се да падат тирантите на колата или при по-старите тролеи, които вече не са в употреба често се случваше да изпадат чаркаляци. Това е и един от най-смешните ми спомени, връща лентата назад Ася.

Това се случило в зората на кариерата и, на завой близо до сградата на Общината изпаднала част от мотрисата. Колата спряла, а тъй като не били на спирка тя не можела да пусне пътниците да слязат. Заради аварията те всички притихнали, тогава по радиостанцията Ася се оплакала на диспечера: „Хвръкна ми главата“, а той отговорил „Ми сложи сия“. Пътниците започнали да хихикат, тя сложила ръкавици и тъкмо в този момент се чул друг глас от радиостанцията – „Колежке, аз съм наблизо и ще ти я сложа“ – в този момент смехът вече станал оглушителен.

Сега това не може да се случи, казва Ася. Колите са нови, чисти, топли. Има хора, които по цял ден се возят с по едно билетче, имам чувството, за да са на топличко, усмихва се тя. Признава, че се е учила на занаята от колегите си – Георги Митев и Георги Филин. всеки от тях има по двадесет години опит зад волана на тролея. Не и тежи това, че трябва да става в три сутринта, за да се подготви за първата смяна, която започва в пет. Живея близо до Депото и се шегувам често, че това съм го писала като мотив да ме вземат на работа, казва Ася.

За себе си споделя, че обича да слуша всякаква музика, много обича морето, чете фантастика, а напоследък се увлича по книги за здравословен начин на живот. Една от мечтите и е да възстановят тролейбусните линии в Пловдив. Мина ли зад табелата там, сърцето ми запява, много обичам този град, доверява Ася. безкрайно обича племенниците си. Свободното и време е заето от работа за АVОN. Казах ви – обичам да бъда сред хора и да помагам, скромно допълва младата жена.