Деца, носещи по едно сандъче на гърдите си, стискащи четка и кутийка с вакса. Снимката ни изпрати наш читател. Това е била обичайната гледка в топлите и прашни летни дни, когато по Мехкемето пред днешното Данъчно е имало цяла верига от малчугани предлагащи услугата срещу дребни пари. Очевидно обществото все още не е било достатъчно зряло, за да възпрепятства детския труд. А ако съдим по усмивките на личицата, занятието не е било неприятно.
Занаятът отдавна е отшумял и днес всеки сам се грижи за чистотата на обувките си. Покойният вече Константин Генчев, разправяше, че на времето ваксаджийчетата стоели предимно пред входа на Съдебната палата, хотелите и заведенията. Кощунство било да влезеш в Съда с мръсни обувки.
Как е започвал денят тогава? С църковната камбаната биеща точно в седем и поздравяваща града. Утринта настъпвала с ухание на чистота, тиганички, топли милинки и кифли с мармалад, кисело мляко, банички и боза. Ухание, премесено с мириса на печатарско мастило и звънките гласчета: „Вакса моля, вакса! Изтриваме чепици всякакви, лъскаме ги като джам!“