През 2013г. по време на престоя му в Германия при мой контрагент, ми беше противозаконно присвоен товарен автомобил „Скания” модел Р 124 – 420, започва разказът си пазарджиклията Атанас Шуманов. Във връзка с това аз подадох сигнал до полицейското управление в Генгенбах, на територията на който беше извършено отнемането и до органите на прокуратурата в Офенбург. По моя информация в полицейското управление в Генгенбах са заведени преписки за извършена измама, както и за обсебване на товарния автомобил. Във връзка с тези сигнали товарният автомобил е въведен за издирване в системата ШИС с Шенгенски идентификатор.

През юли 2014 г. мои познати ми казаха, че са видели камиона ми в автокъща в Казанлък, отидох там и го видях с очите си, проверих идентификационните номера и разбрах, че това е моята машина. Така по мой сигнал, собственият ми товарен автомобил беше открит на територията на РУП Казанлък. По образуваната преписка 2905/2014г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, товарният автомобил беше идентифициран като идентичен с противозаконно отнетия ми товарен автомобил „Скания” модел Р 124 – 420 с рама № XLER4X20004497273 и иззет. В качеството ми на управител на фирмата, която ползва товарния автомобил и като пълномощник на собственика, аз участвах в идентифицирането на автомобила като наша собственост и при изземването му, давах обяснения два пъти пред служител на РУП – Казанлък.

По повод приключилата преписка в качеството ми на собственик на автомобила и пострадало лице не са ми връчени нито материали по производството, нито постановление с което Окръжна прокуратура се произнася, както по хода му, така и по отношение на иззетото превозно средство. На изпратеното от моя страна запитване ми беше отговорено, че тъй като няма наличие на данни за престъпление на територията на България, а и преписката е образувана и водена по реда на чл. 84 от ЗМВР и тъй като аз не попадам в категорията на лица по смисъла на чл. 213 ал. 1 от НПК (?), не следва да ми се връчва Постановлението, с което се прекратява преписката и се връща автомобилът на лицето, от което е иззет.

В изпратеното до мен писмо изрично се посочва следното :
„До изтичане на законоустановените срокове по смисъла на чл. 84 от ЗМВР допълнителна информация под формата на изрична молба за правна помощ или искане от държавата – членка , въвела сигнала в ШИС за връщане на предадената вещ, т.е. молба или искане от страна на компетентните немски власти в Окръжна прокуратура – Стара Загора не са получени- нито чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – София , нито по друг начин, включително и по електронен път” .

На изпратеното запитване до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР, получих отговор, от който е видно, че след идентифицирането и изземването на товарния автомобил от служителите от РУП Казанлък на 09.07.2014г., още на същия ден в рамките на законовата си компетентност ДМОС е уведомила комепетентните органи в Германия за изземването в България на въпросния автомобил, както и че:

„Постъпилата от германскита власти в ДМОС обратна информация е била своевременно предадена на Окръжна прокуратура – Стара Загора”.

Сега възникват два въпроса:

1. Получила ли е Окръжна прокуратура – Стара Загора информация от компетентните германски органи, както се твърди в писмото от ДМОС или не е получавана никаква информация, както се твърди в писмото от ОП – Стара Загора?

2. В получената през юли информация от германските власти има ли молба компетентните български власти да се свържат с мен в качеството ми на заявител, за да ме информират в качеството ми на ощетено лице за местонахождението на автомобила?

С полученото писмо от ДМОС бях информиран, че от германските власти е постъпила нова информация, а именно, че автомобилът е бил установен и иззет в Латвия, като ми се препоръчва да се свържа с компетентните латвийски власти.

След като:
– по мой сигнал и моя инициатива, автомобилът беше установен, идентифициран и иззет от РУП Казанлък,
– по безспорен начин доказвам собствеността върху него,
– от комепетентните германски органи е върната навреме информация, че има заведена преписка и че не се нуждаят от автомобила като доказателствено средство, а следва българските власти да се свържат с мен като пострадало лице,

КОМПЕТЕНТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЛАСТИ

– не ме информират, както би следвало да постъпят съгласно закона,
– връщат автомобила на лицето, от което иззет, за да продължи пътя си по канала за крадени автомобили от запад на изток
– едва след мое запитване ме информират официално, че товарният автомобил отново е установен и иззет в Латвия.

Тъй като е налице явно противоречие в официалните твърдения на ДМОС и ОП-Стара Загора по ключов въпрос, както и поради неизпълнение на задълженията на комепетентните органи по закон, са ми причинети значителни щети, аз изпратих жалба до министъра на МВР и Главния прокурор – Сотир Цацаров. Дали ще получа отговор, не знам. Но както пише Дюма на финала на „Граф Монте Кристо“ – „Чакай и се надявай“.