Следобедната сесия днес трябва да даде отговор на въпроса – ще спрат ли тържествата на открито или не? Но всъщност въпросът е, след като бъде приета Наредбата ще спрат ли ромите да си правят сватбите под терасите на „Ябълките“? Защото си мисля, че – не. Те ще си плащат глобите и тормозът ще продължава. Столовете на хората ще вибрират под задниците им на вечеря, а те трябва да си купуват рупори, за да се чуят докато вечерят. Картинката е почти апокалиптична. Хора с тапи в ушите се пробват да спят под ритъма на музика, която резонира в квартала. Стоп. Никой не иска това да се случва. В ръцете на общинските съветници е и ножът, и хлябът. От тях се очаква да проявят две човешки качества – справедливост и мъдрост. На един от плакатите вчера бе написано – Белите също имат права. Казусът има решение. В нашия занаят задължително трябва да отговориш на пет въпроса, за да имаш нормална дописка – какво, къде, кога, как, кой? От тази Наредба не става ясно единствено къде ромите ще имат право да си правят сватбите. Защото живеем в ХХI в. и всички имаме претенциите да сме цивилизовани същества. Белег за нивото на цивилизованост е точно изборът, който правим. Глупаво и ненужно е да се забранява на ромите да празнуват. Те така или иначе ще го правят, нужно е обаче да им се намери място, където те няма да пречат на никого. На пръв поглед това решение стои малко йезуитско, но след като говорим за човешки права на два етноса, то няма как да бъде друго. Това, което днес трябва да направят съветниците е да се абстрахират от политическите си пристрастия, да спрат да си мятат словестни топки и да се упрекват взаимно в неща, които не им правят чест. И да, днес съветниците трябва да мислят едновременно като българин и циганин. За да няма ощетени. За да има духовен градеж и истинско служене на хората, нещо, в което са се клели при постъпването в Общинския съвет, а също така и когато са ги приемали в „Лайънс“ или „Ротари“. Какъв е смисълът да участваш в благотворителни начинания, ако когато съдбата на хиляди твои съграждани зависи от теб, а ти нехаеш?