Атанас Йорданов Георгиев е от Пазарджик. Преди двадесет години той научава случайно, че е болен от гломерулонефрит. Заболяването е повече от коварно, то касае бъбреците, които спират да работят, без да дават признаци за това. Единственото, което страдащият може да направи е да започне редовно да ходи на хемодиализа и да доживее намирането на донор, който да го дари с нов живот.
“Ходя по три пъти в седмицата на хемодиализа и стоя по четири часа, разказва Атанас… Организмът ми отслабва, кръвта не се пречиства добре. От болестта изгубих зрението си – получих двустранна ретинопатия, от много години съм в мрак. Лекарите казват, че трябва спешно да ми се присади бъбрек. Това ще помогне да се спаси поне лявото око. За дясното вече е твърде късно. В България обаче това не може да стане – няма трупни донори. Нямам и близки с моята кръвна група, които да ми помогнат. Единственият ми шанс да живея и да виждам, е операция в чужбина.

Три години, след като се оженили със съпругата му Златка, му се наложило да започне хемодиализа. Дотогава истинската диагноза не била поставена от лекарите – често боледувал от пневмонии и никой не се сетил да погледне бъбреците. Едва когато видели, че кръвното му е високо, се сетили каква би могла да е причината. Но вече било късно за истинско лечение.

Преди близо година лидер на националистическа политическа партия обещал на Атанас да плати трансплантацията му. Тогава понеже било преди евровота, това намерение било огласено по медиите и повечето познати на семейството решили, че въпросът е решен. Наско ще замине в чужбина, където майка му ще му стане донор. Така смятали и те със съпругата му. До днес обаче парите за трансплантация не са получени от партията. Положението на Атанас се влошава непрекъснато и няма време за повече отлагане. Освен това за 17 май е насрочена дата за проверка на съвместимостта на пациента и донора. Пресаждането на бъбрека трябва да стане в Тулуза. Билетите трябва да бъдат закупени до края на април.

След години чакане Наско най-накрая е одобрен за финансиране от Министерството на здравеопазването, което ще заплати парите за трансплантацията. Проблем са обаче близо 40 000 лв., които семейството трябва да вложи в билети, плащане на болничния престой и други административни разходи.

Ако искате да помогнете на Златка и Наско – пишете ни: novina@pzdnes.com, ние ще ви свържем с тях.

Снимка – личен архив на семейството, от времето когато надеждата е била много по-голяма.

27zlatka