Бошулка къта стогодишни носии от бабиния род

Бошулката Йорданка Венчева е родолюбива българка решила да съхрани за поколенията вещи принадлежали на нейните деди.

Започнала да събира етнографската си колекция преди седем години. Първите „експонати“ са носиите на нейната баба и майка и, които отдавна били приготвени за тавана. Когато видях как дъждовната вода капе върху чувала под сайванта, сърцето ми се сви, връща лентата назад Йорданка. Извадила дрехите изпрала ги и видяла, че годините не са отнели нищо от някогашната им хубост.

Бошулската носия и днес грее от стената в битовата и стая, а до нея могат да се видят и други, които са попаднали по различен начин в колекцията. Заедно с дрехите започнала да приютява и старинни стомни, медници, кюпове, тави, както и цял стан. Влезеш ли в този малък старинен свят можеш да научиш всичко за бита на старите българи. Етнографската сбирка вече пука по шевовете помещението, в което Йорданка съхранява спомените от отминалите времена.

До огнището виси и люлка, в която някога са отгледали самата нея, посетителят може да види и торбичката, с която ходела на училище и носела буквара си. Най-новото попълнение в дома на семейство Венчеви ще бъде черешово топче, което сега се прави по поръчка на патриотично настроената дама.

Не рядко в дома и идват деца, за да разглеждат етнографската сбирка. Освен историята на всеки предмет в стаята, тя може сладкодумно да ви разкрие и историята на селото. Бошуля е основано през 1650 година от няколко рода, дошли от различни краища на България, разказва Йорданка Венчева. Преди това, през 14 или 15 век тук е имало селище с черква на името на Богородица, което е било опожарено от турците. Но до ден днешен името на тази местност си остава Богородица. При разкопаването на земята се намерени парчета от глинени съдове, тухли, което доказва съществуването на човешки живот. Името Бошуля произлиза от името на Босул, млад и силен юнак, който се е борил срещу османските нашественици. Сегашната ни църква е строена между 1830 и 1860 г. от самоковски и трънски майстори, изографисана е от най-добрите ученици на Захари Зограф, чийто оригинален иконопис е запазен и до днес. В двора й се намирало и първото училище от две-три стаи, където нашите прадеди са се учили на четмо, писмо и вероучение.

Тази година Йорданка Венчева ще участва и в конкурса на септемврийската организация на ВМРО – „Най-патриотичен дом“.

Стогодишните носии светят като нови, всичко по тях е тъкано и везано на ръка.

Това е масичката, на която се хранели децата. В Бошуля я наричат – паралия.

Децата също са имали носии.