Беше топла априлска сутрин и след като се събуди Малка Мис погледна през остъклената врата. Тревата беше примамливо зелена, а край зюмюлите в двора летяха някакви неща. Малка Мис за първи път виждаше пчели. Тя отиде при сестрите си, които още лениво се разтягаха по леглата си и ги сбута с муцунка:
– Хайде, ставайте – измяука тя. Навън има нещо.
– Какво?- попита Красива. Става ли за ядене?
– Не знам – отвърна Малка Мис. То лети край цветята.
– Странно, какво ли е това? – отвори едното си око Ловка.
Двете по-големи котки се съгласиха да проверят. Те също погледнаха през стъклото и веднага отидоха пред вратата на стопаните си. Котешкият хор бързо ги събуди и те веднага ги пуснаха навън.
Малка Мис отиде до цветето и внимателно започна да наблюдава жужащите насекоми. Цветята ухаеха. Тогава малката котка забеляза, че летящите неща са навсякъде. Върху нарцисите. Върху глухарчетата, че дори и около цветовете на цъфналото дръвче. Така тя реши да се покатери на него.
Изглеждаше лесно, а сестрите и не я спираха, значи не беше опасно.
Речено – сторено. Малка Мис започна да се оглежда. Онези малки летящи неща продължаваха да жужат. Тогава тя погледна надолу. О, колко е високо тук – измяука Малка Мис. Как ли ще сляза?
– Сестрички, сестрички – къде сте?
Ловка и Красива се разхождаха по поляната и се правеха, че не я забелязват.
– Помогнете ми, продължаваше да мяучи Малка Мис.
– Трябва да слезеш сама, Малка Мис. Иначе никога няма да спреш да се страхуваш от високото – смили се Ловка.
– Ами като гледам надолу и ме е страх – отговори Малка Мис. Тя знаеше, че ако продължи да мяучи все някой от стопаните ще я свали от дървото. Те я обичаха и тя вярваше, че не е нужно да полага усилия.
– Хайде, пробвай- подкани я и Красива. Лесно е. Не се бой, всеки се страхува първия път.
Малка Мис продължаваше да гледа недоверчиво.
– Хайде, побързай, подкани я Красива.
– Ами ще опитам, събра смелост Малка Мис. Огледа се за последен път и не забеляза, че зад пердето я наблюдаваха нейните стопани. „Неволята учи“, подсмихнаха се те, готови да се притекат на помощ на палавото коте. То се спусна внимателно надолу и застана в основата на клоните. От тук земята изглеждаше близка.
– Хайде подканиха я сестрите и. Просто скочи долу. Малка Мис не се замисли и скочи. Беше щастлива, че сама се е справила с проблема. Даже забрави за пчеличките.
– Видя ли? Не беше трудно, каза Ловка. А сега можеш да опиташ и да се покатериш отново…
Няма коментари!
Все още няма коментари.