Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица. Денят на Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съдът на Пилат Понтийски над Исус.
През нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му. Във велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. На Тайната вечеря Исус е заявил на своите ученици, че ще бъде предаден. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

От къде тръгва традицията с боядисването на яйцата?

За древните яйцето било символ на Вселената. Римляните, галите, персите и китайците боядисвали и разменяли яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима. Според тях яйцето ималo магически сили – то се заравяло в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили; бременните римлянки с него гадаели пола на бъдещето си дете, булката настъпвала яйце преди да прекрачи прага на новия си дом и т.н. Въобще яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена.

След настъпването на Християнството ролята на яйцето не се променя, различна е само символиката – от прераждане на природата, тя се свързва с възкресението на Иисус Христос.

Според традицията в православния свят яйцата се използват като Великденско поздравление. На Велики четвъртък най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце в червено, и с него чертае кръст върху челата на децата. После на това яйце се отрежда специално място в дома до другия Великден, за да го пази от беди. След този ритуал всички се включват в украсяването на останалите яйца. На Великден се чукат с тях и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. Източните църкви искат Великден да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие.Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския – на Изток.

В католическия свят, който вече посрещна Великден, шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят на Великден. Те вярват, че ги е скрил не друг, а Великденският заек. Стара легенда разказва, че Великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Всичко за него е събрано в Музея на Великденските зайци в Мюнхен.