Обичаят свързан с крайният етап от градежа на къщата и поставянето на покрива и е от незапомнени времена, но е бил осъвременен в Бошуля през 50-те – 60-те години на миналия век, от библиотекарката в селото Маргарита Венчева и доктор Николай Низамов. Сценарист и режисьор на ритуала заснет от любители  е Гинка Вергиева-Балабанова, която е дългогодишна солистка на Ансамбъл „Пазарджик“.

Навсякъде се строят къщи, преди повече, сега по-малко, но магията на вдигането на кръста, се възроди в Бошуля. Невероятен дух на съпричасност, на задружие обзе и артистите, и гледащите отстрани. Кулминация на обичая е благословията на Майстора, за задраве, берекет в тая къща, щастие и черковно-славянското: „Благослови Господи дом и чеда, присно и вовеки веков. Амин“