Отворено писмо подписано от Стефания Николаева се противопостави на речта на кмета на Панагюрище – Никола Белишки, произнесена на първи май на площад „20 април“ в памет на 139 г. от избухването на Априлското въстание. Опитахме се да намерим въпросната госпожа във фейсбук, оказа се, че има четири профила, които отговарят на това име, но нито един от тях няма признаци на скорошна активност. В нито един от тях не е публикуван и текстът на т.нар. „Отворено писмо“. На практика то се  е появило от нищото и най-вероятно има за цел да провокира общественото мнение.

Ето и цялото писмо и аргументи на Стефания Николаева:

„Кмете Белишки!
Провокирана съм от апострофа Ви към президента, че не трябва да се търси синоним на думата „робство”, защото е равнозначно на национално предателство.

Изказвам силното си възмущение, че осквернихте с невежеството си 139 –годишнината от Априлското въстание. Пред цяла България и останалите Балкански държави Вие показахте, че познанията Ви по история и по етимология на думите, са крайно незадоволителни за заеманата от Вас позиция, като по този начин дадохте повод за пореден път да се заговори за прословутата българска некомпетентност.

Няма нищо осъдително във високото Ви самочувствие на експерт по история, стига да е подплатено с достатъчно широки познания за периода 1396 – 1876 г., за да правите разлика между робство, терор, насилие над непокорните и борците за свобода. Петвековната ни османска зависимост изобилства от такива примери и Априлското въстание е най-героичната страница от този период. Няма българин, чиято кожа да не настръхва, когато чете за жестоката саморазправа с въстаниците и мирното население. Болката никога няма да отзвучи, но това не означава, че трябва да я илюстрираме с твърдения, показващи единствено историческо невежество и неграмотност.
Историците отдавна са формулирали понятието и в световната история не съществува понятието „робство”, що се отнася до средновековната история на Балканите.

Думата „робство” означава следното: Социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждани като собственост на робовладелеца. Робите не притежават лична свобода, подлагани са на принудителен труд, без да им се заплаща. Те не съществуват като самостоятелни човешки единици в административните списъци, водят се като притежание на робовладелеца, наравно с домашните му животни. Робите не могат да създават семейства, без разрешението на робовладелеца, нямат родителски права и над поколението си. Нямат лична материална собственост, робовладелецът определя мястото им на живеене. Нямат и право на придвижване извън определения периметър, могат да бъдат продавани, а в някои страни – робовладелецът е имал правото да убива болни и негодни за работа роби.

Петвековният период от нашата история, колкото и да не Ви се иска да го приемете, не се покрива със съдържанието на това понятие. Думата „робство” е литературен образ, хипербола, внесени в историята с цел пробуждане на националното самосъзнание и мотивиране на българите към борба за независимост. И всеки, който механично продължава да употребява тази дума не на място, е национален предател. Създава лош имидж за интелигентността на българите като цяло.

За мен, както и за стотици хиляди българи, които държат на точността на понятията, и са положили усилия да прочетат повече от 5 книги, Вашата реплика, освен че е признак на ниска политическа и човешка култура, е и непростима обида към всички нас. Вие ни поставихте в нелепата ситуация да обясняваме на приятелите си от други Балкански държави, как така ние сме били под робство, а те –не, въпреки че историите ни са аналогични.

Не знам какви оценки сте изкарвали по история, но е време да си актуализирате знанията, с оглед на реалната опасност да извършите и друго подобно престъпление – излагайки себе си, да изложите и цялата държава.

Правилната, и отговаряща на реалните исторически факти дума, Кмете, е „владичество” или „зависимост”.

Не е нужно да ходите до библиотека /за тази цел се има интернет/, за да проверите, че освен в България, нито една друга Балканска държава не обозначава османския период от историята си с думата „робство”.

Албания – Periudhes osmane /османски период/
Босна – Тurske vladavine
Сърбия – Отоманске владавине
Словения – Otomanskega pravilo
Хърватия – Osmanska vlast
Македония – Османското владеење

Гърците говорят за Османски период или османско владичество. В по-стари исторически книги терминът е „турска окупация”.
Балканските държави са преминали през същите изпитания като нас: насилствена ислямизация, убийства, изнасилвания, ограничени права, високи данъци, грубо и нечовешко отношение към всяка проява на непокорство. Дори може да се говори за локален геноцид на определени места, но за робство – не. Османските нашественици са имали забрана да построяват селищата си в непосредствена близост до българските, да се сместват с българското население, а вие употребявате думата робство, но я подкрепяте с примери за жестокост и насилие. Различно е.

Но ако имате възражения и забележки към начина, по който горецитираните държави, обозначават османската си зависимост, отидете им на гости и мотивирано им обяснете, че следва да си коригират историята. Сигурно съм, че ще предизвикате фурор и ще влезете в световния информационен обмен.

Тъй като инерцията в употребата на думата „робство” не намалява, и даже високо интелигентния Фейсбук не спира да я тиражира, позовавайки се на авторитети като господин Белишки, предлагам:

Народното събрание да предприеме спешни промени в Избирателния кодекс, с включване на нова точка – бъдещите кандидат – кметове да държат предварителен изпит по история и български език. И ако изкараната оценка е различна от 5 и 6, да не бъдат допускани до вот.
Предложението ми е инспирирано от обстоятелството, че на кметовете често се налага да участват във възпоменателни събития, показват ги по медиите, и всичко, изречено от тях, се приема за проверена истина, а поведението им се превръща в модел за подражание.
Но днес г-н Белишки не даде добър пример за подрастващите. Като резултат, в понеделник на десетки учители по история ще им се наложи да обясняват пред учениците кой точно е направил големия гаф.

Стефания Николаева“

Речта на Никола Белишки вижте тук