Обичате ли да гледате филми на ужасите? Ако да, сигурно си ги пускате сами и ви кефи чувството на страх и отделянето на адреналин. Обичате ли да гледате сцени на насилие? Ако да, пак си ги търсите сами и със сигурност сте за психиатър. Обичате ли да гледате какво прави съседът ви? Ако да, сигурно нямате друга работа, а другият вариант е да сте на щат в службите. Обичате ли да гледате телевизия, която ви манипулира? Ако да, значи със сигурност ще направите това, което очакват от вас. Защото вашата реакция е предвидима. Тя не се базира на разум, а на емоции.

Кампанията срещу Тодор Попов продължава. При това по твърде логичен план. И на децата в Пазарджик им е ясно, че вълнуващото разкритие направено с помощта на дрон не служи на каузата на справедливостта. Нито на истината. Нито на възмездието. Тя има само една единствена цел – да ви отврати, да ви разочарова, да провокира завистта, да провокира гнева, да ви мотивира да го мразите. Както се пееше в онази песничка – „добрата клюка е ефикасно средство срещу скука и колкото по- пълна е със гадост, ви носи по-голяма радост“.

Всъщност той има това, което и вие. Една глава, два крака и две ръце. Какво се случва в главата му ние не знаем. Или знаем онова, което той иска да знаем. Не знаем какво се случва и в главата на онзи, който е решил, че дронът ще свърши едновременно работата на НАП, прокуратурата и обществото. Те се нуждаят от това някой да ги „самосезира“. И се самосезират. След това чакат следващата разпоредба. А между нея и първата сме ние. Обикновените, които на изборите трябва да упражнят вота си. Но отвратени от видяното, няма да го направят. Няма да гласуват или ще гласуват за правилния човек. Някой нов, на бял кон, с развян перчем и неясни възможности.

Ако въпреки това изберем пак Тодор Попов? Ще покажем, че не се вписваме в сценария на онзи неизвестен притежател на дрон. Защото, ако се повлияем от неговото желание ще се превърнем в манипулирани зрители. Тази къща на Попов бе дъвкана и предъвквана не от вчера. В местна телевизия. Но тогава нито прокуратурата се трогна, нито пък НАП. Не бяха ги „самосезирали“ още. От архивите си всяка местна медия може да извади десетки снимки, на които се виждат усмихнатите лица на Тодор Попов и Бойко Борисов. На Тодор Попов, Бойко Борисов и Симеон Дянков. На Тодор Попов и Сергей Станишев. На Тодор Попов и Маргарита Попова. На Тодор Попов и Лиляна Павлова. На Тодор Попов и Росен Плевнелиев. На Тодор Попов и Пламен Орешарски. На Тодор Попов и Ивайло Калфин. На Тодор Попов и Емилия Масларова. На Тодор Попов и … Та ми прави впечатление, че имената се сменят. Но това на Тодор Попов фигурира на всички тези ухилени фотографии от повече от осем години насам. И това определено дразни човека с дрона. Той не иска вие да харесвате Тодор Попов. Той иска да го мразите и ако го направите, ще е доволен.

Но да се върнем на снимките. Да има на тях някой, който да е беден като църковна мишка? Да има на тях някой, който с гордост можете да наречете „честен човек“? Какво ще се промени за вас, ако Тодор Попов вече не е кмет? Отговорете си на този въпрос. Защото, ако вие нямате, човекът с дрона има отговор, за него нещо наистина и съществено ще се промени.