Разказ от Владимир СИМОНОВ

Прикрил с ръце окървавеното си, подуто лице, мъж с грубоват селски вид лежеше край пътя и тихо стенеше. Смесена с праха кръвта по ризата и рядката му рижа коса изглеждаше черна, а свитите в коленете и притиснати към тялото крака издаваха силна болка в корема. Полусмъкнатият панталон излагаше на показ сиво, смърдящо бельо. Трима здравеняци стояха над него и коментираха, че полиция може да не се вика, но линейка му е необходима. Малко встрани, край десетината, безразборно спрели с неизгасени фарове таксита, в центъра на друга, по-голяма група мъже, хлипаше Таня.

Дребна, не повече от метър и шестдесет, с руса вързана на опашка коса и зелени очи тя беше украшението на пиаците. Където и да се появеше Фиатът й, сред таксиджиите настъпваше оживление. Добрият ангел на фирмата винаги носеше кошничка със сандвичи и два термоса – студена вода през лятото, чай през зимата и кафе. За колегите. В добавка – усмивка за всеки.

Появи се при нас някъде към края на лятото преди няколко години. Бях отишъл до офиса за поредната заверка и диспечерката ми посочи някаква млада жена седнала на дивана.

– Запознайте се! Това е новата ни колежка.

Поздравих я, казах няколко любезности – колкото за протокола и си тръгнах. Дори не се постарах да запомня името й.

Старичката „Сиера“ ме предаде в най-неподходящия момент. Скоро след мръкване в глух краен квартал. Клиентите ми се бяха настанили и очакваха да тръгваме когато немският Форд се заинати. Отказа категорично.

Както се прави в такива случаи повиках най-близкия колега да поеме клиентите. Най-близо беше тя.  Петнадесет минути по-късно, докато още търсех някой да ме издърпа и се чудех какво да правя се появи отново. С въже за теглене.

– Хайде, колега, закачай!

Закачих въжето и докато почиствах ръщете си видях нещо, което ме изуми. Дете. Момиченце на около 5 години. На задната седалка на таксито. Говореше нещо на куклата си и не обръщаше никакво внимание на ставащото около него. Навярно съм изглеждал много глуповато-смаян защото зад мен Таня искрено се смееше.

– Да ти представя дъщеря си! Диана. На четири години и половина.

Дошли от малък планински град. Тя, съпругът й и тригодишната дъщеричка. Намерили квартира, започнали работа. Всичко вървяло чудесно докато веднъж, след получаването на заплата, приятели на мъжа й го завели в казино.
Останалото следва класическия сценарий. Спечелил добра сума и решил, че  винаги ще е така. Започнал да прекарва вечерите си не вкъщи, а в казиното. Пристрастил се, проигравал заплатата си. Започнали скандали. Понякога печелел, носел й подаръци и обещавал да спре. Тя го обичала, вярвала и търпяла. В деня, в който изчезнала брачната му халка я ударил за пръв път. След седмица отново.

Един ден не издържала и си тръгнала. С една чанта дрехи на дъщерята. Не се върнала в родния град. За да заработва повече избрала таксито, но не знаела какво да прави с детето? Ясли, детски градини – това е само до 5-6 часа надвечер. После? Съседите били непознати, а и може ли да ги ангажира всеки ден? Парите за бавачка били мираж.

Така порасна малката. В таксито и с диспечерките. И Таня порасна. В началото се губеше, бъркаше адреси, закъсняваше, плащаше глоби и продължаваше. Малко по малко научи града, тънкостите на занаята, премина през всички перипетии на таксиджилъка.

После взе кола на изплащане. Заживя в добра квартира. Веднъж колата й осъмнала със срязани четири гуми. Само за час се справила и се появила на пиацата с кошничката и термосите. Без дума да каже. Научихме за станалото след дни. Дали е бил някой огорчен обожател, дали бесните от напускането й арендатори не стана ясно. Тя никога не се оплака, не обвини, лоша дума не каза. Такава си беше Танчето. Работеше и се усмихваше.

Постепенно стана ясно какво се беше случило. Тръгнала с клиент за близко село. Бил пиян и започнал да й се предлага. Успявала да го държи на дистанция, но когато излезли от града станал настъпателен. Тъй де, в тъмнината, извън града, какво да се церемони с тази дето е тръгнала да вози непознати мъже нощем? Ако е много стока ще си седи вечер вкъщи. Когато започнал да „пуска ръка“ и да си разкопчава панталона Таня включила станцията на предаване.

И всички коли на фирмата чухме заканите му. Не разбирах как е шофирала, предавала и се е защищавала едновремено, но беше успяла. Спряла едва когато в огледалото видяла настигащите я таксита. Зарадвано говедото тръгнало да дърпа главата й към скута си.Така с полусмъкнат панталон колегите го измъкнали от колата.