Борислав ПЕТРОВ
Че е кратка надеждата в мрака.
Че е вечна и бездната.Знам.
Срещаш някой. Живееш за някой.
Но се раждаш и тръгваш си сам.
Цял живот търсиш дни споделени…
Дишаш въздуха нощем за друг.
Все за другия режеш си вените.
Все за другия всъщност си тук.
На живота в минутата кратка
е човек за човека роден.
Как ли обич за теб ще е сладка,
щом не е сладка тя и за мен.
Как ли огън ще лумне в тъмата,
щом искрица е нямал преди…
Как ли думи без жест от приятел
най-добрият поет ще реди…
Че се раждаш единствен. Епичен.
Ах, приятелю, вярвай ми. Знам.
Но не можеш ли друг да обичаш
още приживе мъртъв си. Сам.
Няма коментари!
Все още няма коментари.