Борислав ПЕТРОВ

Че е кратка надеждата в мрака.
Че е вечна и бездната.Знам.
Срещаш някой. Живееш за някой.
Но се раждаш и тръгваш си сам.
Цял живот търсиш дни споделени…
Дишаш въздуха нощем за друг.
Все за другия режеш си вените.
Все за другия всъщност си тук.
На живота в минутата кратка
е човек за човека роден.
Как ли обич за теб ще е сладка,
щом не е сладка тя и за мен.
Как ли огън ще лумне в тъмата,
щом искрица е нямал преди…
Как ли думи без жест от приятел
най-добрият поет ще реди…
Че се раждаш единствен. Епичен.
Ах, приятелю, вярвай ми. Знам.
Но не можеш ли друг да обичаш
още приживе мъртъв си. Сам.