Според православния календар 29 юни е отреден за честване на светите апостоли Петър и Павел, но в българската традиция този ден е преимуществено посветен само на св. Петър и се нарича Петровден. Празникът се предшества от двуседмични Петрови пости. Свети Петър е този, който пази вратите на Рая. Той определя кой е достоен да влезе в него.

Библията сочи, че Апостол Петър бил син на беден рибар от Витсанда Галилейска и рожденото му име било Симон.

Станал един от любимите ученици на Христос и негов ревностен последовател. По време на император Нерон той бил затворен в тъмница. Петър умрял мъченически за вярата Христова, разпнат на кръст в Рим през 67 г. Тъй като се смятал недостоен да повтори смъртта на Спасителя, поискал да го разпънат с главата надолу. Западната християнска църква почита апостол Петър като основател на Римската християнска община.

В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, св. Елена или Огнена Марина. Петър бил по-могъщ и носител на светло, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям. Той разрешавал на земеделците да работят на полето, защото неговият ден е началото или средата на жътвата (според местните климатични условия). По традиция на Петровден всяка къща коли за курбан за светеца най-младото пиле – петровско пиле и след като „се комкат”, причестяват, с него отговяват след постите.

Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги спее свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина, В народните представи св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи.

При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздавали ябълки на земята, св. Петър им позволявал да късат плодове от райското дърво. Майките на тези деца не бива да хапват от ябълките.

По традиция на Петровден на трапезата се нарежда бито прясно сирене, пържено с брашно, петровското пиле, прясна пита, баница с масло и сирене, тиквеник. Гостува се у именниците – Петър, Петрана, Пенко, Пенка, Павел, Павлина.

Легенда за Св. Петър

Легендата разказва как веднъж Свети Петър срещнал беден селянин, който се връщал от полето. Оплакал се селянинът, че като стане студено времето не може да обработва земята и помолил светеца да направи така, че да има само един сезон – вечно лято. На Свети Петър му дожаляло и отишъл при Господ. „Моля те, Господи, направи както искат сиромасите!” Господ първо отказал, но накрая отстъпил. Започнали хората да сеят и да прибират реколта по няколко пъти годишно. Слънцето греело, хамбарите се препълнили с жито. Виното било толкова много, че бъчвите не стигали. Но заедно с хубавото, дошло и лошото. От силното слънце костенурките станали огромни, народили се много зверове, мечките започнали да нападат хората. Уплашили се те, започнали да молят светеца да върне пак предишното време. Така и станало – отлетял той при Господ, признал, че не е послушал когото трябва и нещата тръгнали по старому. Дошла есен, после зима, след пролетта – отново лято. А хората решили да правят служба на Свети Петър всяка година на един и същи ден, защото каквото му поискали, това им дал.