Към този текст ме поведе еднин млад човек. Казва се Христо и постна във фейсбук ето това прекрасно стихотворение:

ЗАВРЪЩАНЕ

На Христо Траянов и неговата майка баба Мария

В тази стара брациговска къща с прогнилия дъсчен чардак.

Ти след толкова зими се връщаш, За да стоплиш сърцето си пак.

Върху огъня-вечния, ония, дето с тебе вървя през света. …

Срещу теб като стара икона твойта майка изплува…Виж, тя

още будна и кротка те чака пред голямата порта навън.

Стъпалата под тебе проплакват. Тя си мисли, че всичко е сън.

И стои онемяла, прозрачна тази рухнала планина.

Тя не смее дори да заплаче, Да не би да прогони съня…

В тази стара брациговска къща аз съм гост като тебе сега.

Но в твойте зеници се връща една стара-престара тъга.

Една мъка, която не криеш. За какво? По кого? Аз не знам.

По онази сиромашия, от която израсна ти сам.

По онези загрижени хора, дето долу минават сега.

Гледам аз от чардака простора И разбирам в миг твоята тъга.

Че ти, който земята преброди и видя по света чудеса,

ти, орелът крилат и свободен, прилетял милиони небеса,

не намери друг кът на земята по-обичан, по-топъл, по-свят

от мъничката къща, която с чардака си

гледа нататък към зората, към целия свят.

Дамян Дамянов Из. „Коленича пред тебе“

IMG_3187

Виждах стихотворението за първи път в живота си. Позабърсах криво-ляво сълзата, която потече от дясното ми око. Все пак в години съм. Редно е като ти остава по-малко отколкото си извървяла да си спомняш, ако не друго.

Запитах се, защо това момче знае това стихотворение и се сетих. Той е внук на Христо Траянов. Едно от големите имена на Брацигово, което сега малцина помнят. Заради това реших да ви разкажа за него.

24Христо_Траянов

Христо Траянов е роден през 1926 г. в Брацигово. Той е четвъртото дете на Мария и Стоян Троянови. Първородният им син – Любомир умира в юношеските си години, а третото дете в семейството – Пенка умира на 19 години от левкемия. Остават живи двамата братя Ангел и Христо. Хр. Траянов е правнук на Поп Сокол (свещеник Никола Троянов)- съорганизатор на Априлското въстание, председател на Брациговския революционен комитет, учител и свещеник.

Бащата на Христо – Стоян Троянов е участник в Първата световна война, както голяма част от тогавашното население на будното родопско градче, а Христо Траянов е бил доброволец във Втората световна война. За това, както и за своята обществено-патриотична дейност и професионализъм, той е многократно награждаван с различни грамоти, награди, ордени и медали сред които: Орден Народна Република България, Орден Кирил и Методий, Орден Червено знаме, Орден за Военна заслуга, както и с медалите: За Боева Заслуга, Георгий Жуков, 1300 години България, различни юбилейни медали, медали на Министерство на вътрешните работи и др.

24Орденска_книжка_на_Хр._Траянов

Първите години на Христо Траянов преминават в относителна бедност поради факта, че повечето пари, с които разполага неговото семейство се използват за лечението брат му и сестра му. Още от съвсем малък, Христо е искал да се учи и е бил много разочарован, когато училището в гр. Брацигово отказва да го приеме, като ученик поради ненавършени 7 години.

Придобива гимназиалното си образование в град Пазарджик – Пазарджишка мъжка гимназия, днешната „Иван Аксаков“, като често му се е налагало да изминава разстоянието от 20 км пеша от своя дом до гимназията. Като гимназист ръководи списание „Жар“ и публикува първите си стихосбирки „Зората изгрява“ и „Към нов живот“. По политически причини е изключен.

След завършването на гимназиалното си образование заминава за Прага, където първоначално записва медицина, но впоследствие се прехвърля във Висшата политическа школа — журналистически факултет. Там става главен редактор на седмичния български вестник „Трудов фронт“, съветник е на балканския отдел на в. „Руде Право“ и заедно с Ангел Вълчанов ръководят българската емисия на радио Прага – два пъти дневно.

24Стания_на_Анг

Владее български, чешки, полски, испански и руски езици. От 1949 г. в ЦС на българските профсъюзи ръководи сектор „Печат“ – седмичните вестници, около двадесет на брой. Основател и главен редактор е на ‚Верен страж“ и гл. редактор на „Граничар“. Близо 7 години е главен редактор на военния вестник „На боеви пост“ и завежда печата на МВР.

Съосновател е на вестник „Труд“ и от репортер се издига до зам. главен редактор и първи задграничен кореспондент в Москва, след това в Латинска Америка със седалища в Хавана. Носител е на златните пера на Съюза на българските журналисти и на в-к. „Труд“.

Работи в главна редакция на седмичния вестник на „София прес“ – „Софийски новости“ на английски, френски, немски, испански и руски езици. Става и зам. главен редактор на сп. „Българо-съветска дружба“. Дълго време работи и като главен редактор на „Профиздат“, което под неговото вещо ръководство от брошурно издателство се превръща в едно от най-големите издателства на страна за художествена литература.

В Профиздат създава „Библиотека за работника“ едно от най-масовите издания за разкази от цял свят; „Библиотека за световна класика на работническа тематика“; „Библиотека около света“; „Библиотека за хумор и сатира“ и „Индулгенции“ Под негово ръководство излизат книгите „Повест за преживяното“ от Борис Дяков“ и „Барелеф на скалите“ от Алдан Семьонов“. Съдейства за излизането на книгите на Солженицин, които изиграват голяма роля за преориентацията на нашата интелигенция. Издава „Библиотека за работника“, която запознава българския читател с най-знаменитите писатели от Запад, Америка, Азия и Африка.

Христо Траянов е кръстник е на първите творби на Николай Хайтов, Пеньо Пенев, Дамян Дамянов, на прозата на Слав Хр. Караславов, на едни от най-добрите творби на Богомил Райнов, Александър Геров, Емил Манов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Боян Болгар, Рангел Игнатов, и десетки други талантливи писатели.

Огромна е заслугата на Хр. Траянов за откриването и развиването на поета Дамян Дамянов. Неговата звезда изгрява, защото е бил открит и подпомаган от него през целия му земен път. Не случайно на погребението на Дамян Дамянов реч държи Хр. Траянов.

Дамян Дамянов посвещава стихотворението „Завръщане“ на Хр. Траянов. През целия му живот и „бай Христо“ (както са го наричали близките му приятели и познати) е помагал на всички хора и се е стремял всячески да подпомага професионалния прогрес на българските интелектуалци, както заради личното им израстване, така и заради приноса им към българската култура и държава.

В едно свое писмо до Хр. Траянов, Дамян Дамянов казва:

„… И друго искам да ти кажа… Аз не познавам човек, който да е направил повече за писателите и поетите от теб. Това е нещо уникално, неповторимо. Прав беше бай Людмил Стоянов (академик), та ти и заплати ни даваше само и само да пишем за българския читател и българския народ…

Известен е фактът, че в годините, когато семейството на един от най-видните български художници на XX век – Атанас Яранов е било в много тежко материално положение, Хр. Траянов е помогнал и на тях. Синът на художника, Димитър Яранов (също известен и талантлив български художник) е казвал „нас (нашето семейство) другарят Траянов ни храни“. В приятелски отношения с Христо Траянов са били и художниците: Кирил Майски, Преслав Кършовски, Борис Димовски, и др.

Христо Траянов е бил близък приятел и с видния български общественик, поет, сатирик и дисидент Радой Ралин. Заедно с Борис Димовски, Христо Траянов и Радой Ралин създават библиотека „Амфора“. Сред близките приятели на Хр. Траянов се открояват имената на: Дамян Дамянов, Рангел Игнатов, Андрей Гуляшки, Слав Караславов, Константин Паустовски, Анатолий Приставски, и др.

По време на своята журналистическа кариера Христо Траянов е бил приеман от най-значимите фигури на XX век. Създава се приятелство между Хр. Траянов и маршал Георгий Жуков, който макар и критикуван в същото време е персонално отговорен за разгрома на Адолф Хитлер и неслучайно маршал Жуков приема парада на победата във Великата Отечествена Война. Траянов се сприятелява и с знаменития конструктор Андрей Туполев, който го награждава персонално с личната му значка. Сприятелява се с личности, като Александър Бек, Иля Еренбург, Александър Кривицки, Академик Людмил Стоянов, Академик Кербабаев, Алексей Хоменко, Густа Фучекова, Ян Масарик, и др.

Христо Траянов е автор на повече от 20 книги – пътеписи, разкази, повести и романи. Автор е на първите български книги за Сибир и Славчо Васев, като председател на Съюза на писателите го нарича „откривател на Сибир за българите…“ Неговото перо създава и едни от първите български книги критикуващи тоталитарната система – трилогията „Цената на щастието“ /романите „Паметта на сърцето“, Законът на истината“ и „Мъртви между живи“. Заради своята трилогия Хр. Траянов бива дисциплинарно уволнен от тогавашните български власти.

През 1967 г. заедно с неговите колеги Слав Хр. Караславов и Рангел Игнатов, Христо Траянов печели първа награда с книгата им „Страната където слънцето не залязва“, като избора на книгата е бил направен измежду 20 000 книги. През 1968 г. Христо Траянов публикува сборник с разкази „Легенда за розата“, която е издадена в над 3 милионен тираж. Книгите му са преведени на 24 езика, включително финландски, английски, арабски, персийски и японски.

24Христо_Траянов_и_Христо-_младши_11

Христо Траянов е женен за българската лекарка д-р. Елена Траянова, гинеколог, преподавател в Медицинска академия. Наградена е с медал за принос в развитието на СБАЛАГ „Майчин Дом“. Имат дъщеря — Мария Траянова, кинорежисьор и документалист, завършила Институт по кинематография „Герасимов“, награждавана многократно за своите филми на национални и международни конкурси и форуми.

На осми юни, на 89 годишна възраст Христо Траянов напусна  земния свят и потегли към своите майка, баща, братя и сестра. Той ще се срещне и със всички свои приятели и съмишленици, които изпрати приживе към отвъдното. Христо Траянов почина в 18. 00 ч. във вилата си в гр. Банкя, заобиколен от своето семейство – Елена, Мария и внукът му – Христо младши.

Освен към своето семейство, близки, държава и народ, Христо Траянов винаги пазеше на специално място любовта си към родния си град Брацигово. Опелото му се извърши на 11.06.2015 г. в църквата „Света София“ в гр. София. На този ден камбаните на най-високата камбанария на Балканския полуостров – брациговската, биеха траурно.

На опелото освен семейството му, присъстваха близки и познати, малцина от мнозината му задължени, представители на СБЖ, в-к „Труд“, медии и ветерани от войните, които поднесоха венец пред тленните му останки. Христо Траянов бе кремиран, както повеляваше последната му волята, разказа неговият внук.

 

27troyanov

Христо Траянов чете доклад за българската издателска дейност народна библиотека в Св. Св. „Кирил и Методий в столицата.На снимката се виждат (от дясно на ляво) Дамян Дамянов, Андрей Гуляшки, Дора Габе и Ангел Тодоров

27troyanov

Борис Дяков – авторърт на „Повест за реживяното“ и зам. председателя на Комитета за реабилитация на Сталинските жертви в Сибир,гостуват в България по покана на Хр. Траянов в Свищов сред негови приятели.

27troyanov

 

 На Софийската гара Христо Траянова, Веселин Дашин, Иван Мартинов, и други писатели и журналисти изпращат за Киев внучката на Леся Украинка.

27troyanov

Христо Траянов в спор с министър-председателя на Украйна, трябва ли на украинските писатели да се пречи да пишат на украински? Зад Траянов е видния украински поет Платон Воронко.

27troyanov2

С Академик Людмил Стоянов на обсъждане на книга на Хр. Траянов 2003 г. СБЖ, обсъждане на последната отпечатана книга на Хр. Траянов, до него Радой Ралин.

27troyanov3

На снимката в средата – Христо Траянов и Слав Г. Караславов на съветска подводница в Далечният изток.

* Снимките са предоставени от внука на писателя и журналиста Христо Траянов.