Задавали ли сте си въпроса – „За какво мечтаят днешните деца?“ И аз не бях, до преди половин час когато на терасата на вилата ни се събра международна „банда“ от малчугани, които гледаха хипнотизирано таблет с игра „Бягащите миньони“. Опитваха се да покорят Луната, но тя кой знае защо все се изплъзваше.

На възраст са от пет до единадесет и живеят в Пловдив, и в Париж. След няколко игри на карти „Уно“, таблетът отново се оказва по-забавен.

Тогава ги попитах – „За какво мечтаете?“ и ето какво отговориха те:

„Искам да стана конче или сирена“ – Саша, 5 г.

„Мама да ми разреши да се кача на тавана“ – Антон, 6 г.

„Да съм винаги с мама, защото тя е в Лондон“ – Зарко, 9 г.

„За момента да спечеля това ниво на играта“ – Елица, 11 г.

„Да ми пораснат крила“ – Пламен, 10 г.

31deca1

На Атолука им харесва природата и най-вече да играят с приятели. Направили са си „база“, която по мое време се наричаше просто – колиба. Там събират съкровищата си, разказват си страшни истории и вицове. Но да четат книги не е сред любимите им занимания. Момичетата обичат да рисуват и се интересуват от абсолютно всичко.

31deca

Момчетата споделят, че са били на море, други пък скоро ще ходят. Правят си лодки от корите на боровете, майсторят самолети.

Правим заедно боровинков сладкиш, който разнася неповторимото си ухание десет минути преди да го извадя от фурната. Едва го изчакваме да поистине и от него остават само трохи. За утре си поръчват каков с шоколад.

Гледам ги и си спомням детството на своите деца, а после моето. И съм сигурна, че за тях както сега за мен, Атолука ще си остане един от най-прекрасните спомени.