Доброволци и техните ръководители от Естония,Армения, Испания и Турция работят по археологическите разкопки при параклиса ,,Свети Илия“ във виленградския кв. Чепино. Годината се оказва превратна за археологията, разказват добротворците, според които при разкопките над езеро Клептуза са открити четири етапа на оградни стени.

Силното укрепление е доказателство за важната роля, която е изпълнявал намереният обект. Според експерти това е било централно тракийско светелище на Дионис, което датира на повече от две хиляди години. Във бъдеще археолозите се надяват да намерят фосилни останки като доказателство за живот по тези земи преди хилядолетия.

Археологическите разкопки ще продължат до края на седмицата, след което се очаква да бъде направена изложба на намерените антики. Развитието на този първи археологически обект като туристическа дестинация ще спомогне за привличането на повече туристи и любители на историята във Велинград.

Параклисът Св. Илия

Параклисът е построен в първите години след 2000 г. в близост до старото оброчище „Св. Илия“, което пък от своя страна е разположено върху могилообразно възвишение. В резултат на започнатото през 2002 г. археологическо проучване е установено, че оброчището се намира върху обект с култово предназначение от желязната епоха – светилище. Най-вероятно това култово място е започнало да се почита от тракийското население (племето беси) още от VII-IV в. пр. Хр. (краят на ранножелязната епоха и през късножелязната епоха). Целият обект обхваща площ от 1 декар. Мястото, в което са се извършвали основните култови действия, е оградено с каменна стена, която е с ширина между 2 и 2.5 m. Подобно ограждане на култови места е откривано в светилищата при село Бабяк, с. Црънча и с. Левуново. Открито е голямо количество фрагментирана керамика от типа «Цепина», която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че култовите съдове са били поставяни след тяхното полагане, т. е. предварителното счупване или пробиване на съдовете е един вид ритуално умъртвяване. На проучвания обект няма следи от по- късна човешка дейност, дори от времето на римската епоха и средновековието.
Тукашното светилище намира аналогии с недалечното укрепено светилище на връх Острец. Вероятно двете светилища са кореспондирали енергийно и дори местните хора смятат, че енергията идва от „Свети Спас“ под Острец и се приема от „Свети Илия“ край Клептуза. Самото именуване на древното светилище от християните „Свети Илия“, показва значимостта, която то е имало в древността и че е било посветено, вероятно на Небесното Божество – повелител на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и росата. И ако се придаде езотеричен характер на разсъжданията, това може да се свърже с идеята за Възнесението, която неизменно присъства в житието на самия светец, при което става ясно, че енергията на това светилище, след очистването във водата е била за духовното издигане на човека над самия него и влизане в една съобщност с Бога. В случая издигането е било възвратно, отново към Небето, (т. е. към връх Острец). Трябва да се отбележи, че духовните центрове именувани „Свети Илия“ край Велинград са два – над Клептуза и на Елин връх, като на последното е имало манастир „Свети Илия“, разорен от турците през 1666 г. Тук е мястото да се спомене и друг голям духовен център в района – „Марина черква“, един неслучаен топоним, защото според народните вярвания света Марина и свети Илия са брат и сестра и празниците им следват един след друг.