Преображенице Господне

Пазарджиклии ще посрещнат празника Преображение Господне утре в едноименната църква, която се намира съвсем близо до катедралния храм „Успение Богородично“. Строежът на „Свето Преображение Господне” е започнал през 1859-60 година, а нейното освещаване става през 1862 г.

По време на църковно-народните борби гръцките духовници, които настояват богослужението да продължи да се води на гръцки език, са изгонени от църквата „Света Богородица” и на тях е предложено да служат в параклиса „Света Неделя”, намиращ се в непосредствена близост до храм „Света Богородица”. Те обаче решават с помощта на български еснафи да построят храм, в който да се служи на гръцки език.

Оттам идва и названието на храма – „гръцката” църква – което всъщност е неточно, защото църквата е българска и строена от българи. В двора на храма се е помещавал първият пансион на града за социално слаби и самотни хора. Църквата е била действаща до 1994 г., когато е затворена след пожар в старата поща (часовниковата кула-символ на град Пазарджик). Тогава настоятелството на църквата „Света Богородица“, под чието попечителство е „гръцката църква“, складира около и в храма останалия от пощата дървен материал. С течение на времето църквата и около храмовото пространство се превръщат в склад за строителни материали, а дворът става практически непроходим.

Още през 2007 г. тогавашният председател на ОбС – Тодор Попов и днешен кмет на Пазарджик, поема инициатива за възстановяването на храмовата дейност на църквата. Предприети са и първите стъпки към приобщаването на бизнеса към идеята и Попов получава уверение от местни предприемачи, че ще съдействат за възстановяването на храма. Той обаче се оказва и паметник на културата, което временно спира ентусиастите. Около година продължава кореспонденцията между Светия синод, общината и НКПК докато се стигне до решението имотът изцяло да бъде върнат на църквата.

През месец март 2009 година Пловдивският митрополит Николай разбира, че в града съществува храм „Свето Преображение Господне” и незабавно възлага на свещеник Петко Еленкин – председател на църковното настоятелство задачата заедно с енорийския свещеник Атанас Кузев да освободят храма и двора от ненужните отпадъци и строителни материали, както и да възстановят предишния блясък и красота на този Божий дом.

 За по-малко от 60 дни с помощта на доброволен труд от миряни и духовници, строителни предприемачи и община Пазарджик, храмът е почистен и преобразен.

Уникалният под с прекрасна автентична керамика е освежен. Изградени са пътеки тип калдъръм, които опасват храма от всички страни, а община Пазарджик озеленява и облагородява дворното пространство с прекрасни цветя и райграс; около тревните площи са поставени пейки за отдих.

Благодарение на изкусните реставраторски ръце иконостасът възвърна предишния си вид. Възобновен и реставриран е и Владишкият трон и два проскинитария. Църквата грейва в бяло, синьо и златно. Таванът е дървен и много красив.

На 6 август 2009 г., на празника Преображение Господне, митрополит Николай отслужи света Литургия в преобразения храм. Бяха прочетени молитви за обновление на храма. Митрополитският хор пя на празника. Пловдивският митрополит донесе за поклонение на вярващите чудотворната икона от Куклен „Света Богородица Одигитрия” (Пътеводителка).

Празникът Преображение Господне е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците си.

Юдеите не припознали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол.

Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с неговото величие и слава.

Господ обаче често беседвал с учениците си за своите страдания. Той казвал, че нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: „Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!“ Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.

Планината ТаворСкоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея.

Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг.

С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: „Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!“ Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!“ Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.

Заради Богородичните пости, които продължават до 15 август – успение Богородично, днес църквата разрешава да се консумира риба.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)