27milena

Доброволката Веселина Пепеланова, ученичка за 8 клас при ОУ”П.Р.Славейков” днес чете книжка с „Български народни приказки“ на по- малки от нея посетители в читалнята на Библиотеката. Малчуганите са на възраст от трети до шести клас.

Доброволците в Библиотеката при НЧ”Развитие- 1873” Пещера продължават своята дейност, разказва една от тях – Милена Галанова. Тя пише стихове и работата в читалището я привлича с близостта до книгите, с хората, които като нея изпитват потребност да влязат в съприкосновение с писаното слово. 

Светът на книгите е много богат, оттам идва и любовта ми към библиотеката.

Да бъдеш доброволец в Библиотеката е не само приятно занимание. Помага ти да опознаеш още повече света на книгата. Един мой ден тук минава много интересно. Освен, че помагам за дейността в библиотека, аз имам възможност да използвам компютрите в читалнята за научна дейност и да помагам на малките читатели да развиват своите способности, разказва Милена.

Децата тук прекарват времето си в научаване на нови неща и правят проучвания по въпросите, които ги интересуват. Всеки доброволец тук има цел, а именно да привлече повече хора към света на книгите и да подпомогне за развитието му. Библиотеката е място, където може да подобриш способностите си и да научиш нови неща. Тук времето винаги е оползотворено, смята момичето.

Милена, от първо лице

27milena2

Казвам се Милена Галанова и съм на седемнадесет години. Родена съм и живея в град Пещера, но уча в Езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик. Освен да чета, обичам и да пиша, предимно поезия. Печелила съм два конкурса за сега: Национален конкурс „Никола Фурнаджиев“, с трето място през 2013 и съпътстващия Националния конкурс „Милош Зяпков“, с първо място през 2015 година.

Какво са книгите за теб?

За мен книгите са тайни клетки, които можеш да отключиш със специален ключ, а именно съзнанието ти! Във време, в което все по-малко хора четат, а книгите са се превърнали в предмети, които просто е модерно да притежаваш, съзнанието е първото и най-важното нещо, което може да насочи човека към същината на книгите.

Какво четеш в момента?

Любомир Левчев – човек, който се занимава с писане на поезия може да се учи много от него! Паралелно с това чета Ваня Щерева – обожавам начина по който пише, толкова увлекателно, че пред нейните книги съм със смесени чувства, искам да видя края, но не и да приключа с книгата!

Коя е любимата ти книга?

„Матилда“ на Роалд Дал винаги ще остане любимата ми книга!

Имаш ли си любимо място за четене? Къде и как обичаш да четеш?

Най – много обичам да чета докато пътувам, но по – често си чета вкъщи.

На кой герой от книга искаш да приличаш?

На лирическата героиня от стихотворението „Вещица“ на Бойко Ламбовски. Изключително присъствие!

Обсъждаш ли книги с приятели? Приемаш ли техни препоръки?

Да, въпреки че рядко чета книги, които са ми препоръчали, предпочитам сама да си избирам.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Който не е чел Буковски, много е пропуснал.

Важно ли е за теб в книгата да има илюстрации?

Не. За мен всеки човек, който чете има достатъчно въображение, че сам да създаде илюстрациите към прочетеното.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Никога не съм се замисляла, спирам и започвам, когато поискам и продължавам все едно не съм прекъсвала.

Коя книга би взела със себе си на самотен остров?

Бих взела тефтера си, в който събирам любимите си стихове. И това е достатъчно.