Ако си в Пазарджик и имаш само ден, ето ти десет места, които на всяка цена трябва да посетиш. Местата са подбрани след анкета сред жителите на града, те смятат, че абсолютният фаворит е:

Парк – остров „Свобода“

Той заема площ от близо триста декара и до голямото наводнение на Марица през 1858 г. е бил малък и безлесен остров. След това там се появяват дърветата.

09ostrova1 09ostrova2 09ostrova

В продължение на половин век е частна собственост и се използва за дърводобив и паша на добитъка, след което през 1905 г. е откупен от градската управа и превърнат в парк. През годините хора проявяват интерес да закупят и превърнат острова в своя резиденция, сред които и цар Фердинанд, но среща острия отпор на местните градски управници.

09karta

Територията на парка е разделена на две части от пресичащата го транспортна артерия, свързваща града с промишлената зона.

Северозападната част на парка е по-добре благоустроена. В нея има изградена и добре поддържана алейна мрежа, сгради и съоръжения, които са предназначени за краткотраен отдих и спорт. В този сектор от парка има изградени паметници и мемориални знаци. Югоизточната половина на острова е образувана по-късно и с бедна откъм видово разнообразие растителност. В тази част на острова не са осъществявани паркоустройствени и благоустройствени дейности.

1234

През 1920 г. е била извършена реконструкция на парка. Изградена е алейна мрежа, засадени са цветя, прокопан е водопровод, поставени са чешми, оформя се малко езеро с водоскоци, къпалня с плаж. Построен е и летният театър. Източната част на острова е оставена в естествения си вид – с тополи и върбалак. Освен него в парка били изградени футболно игрище и други спортни съоръжения. След построяването на нов стадион в северната част на града старото спортно съоръжение на територията на острова се преустройва в розариум.

pred_sega70 (1)

През 40 – те години на миналия век на Острова са се провеждали и парадите за Гергьовден.

newarh0062

Днес цялостната визия за парк-остров „Свобода“ е подчинена на идеята за оформяне на общ комплекс за краткотраен отдих, спорт и развлечения, който да е съобразен със съвременните тенденции в тази насока.

30vlak_DSC_9626

Ситуирани са осем зони на активност: за гастролиращи увеселителни съоръжения, за игрови съоръжения за деца от различни възрасти, за екстремни атракционни съоръжения, водни атракции, за пикник и много други.

09Pz_Ostrova_DSC_3230

Днес островът е място за отдих и е сред емблематичните за Пазарджик места. Красивите розариуми и интересните художествени скулптури привличат внимание. За всички любители на спорта е напълно обновен и реконструиран колодрумът с условия за футбол, баскетбол, волейбол, тенис на корт, тенис на маса, колоездене и др.

От 2009 г. е открит зоопарк, в който посетителите могат да видят тигри, лисици, чакали, коне, елени, лами, сърни, антилопи, муфлони, сурикати, еноти, фазани и др.

DSCF0387

DSCF0378

От петък до неделя паркът ще приеме и второто издание на „Плюс Фестивал“.

30ostrova

Фотофакт: Фитнес кътът на Острова има почитатели от всички възрасти.

2. Синагогата – еврейският храм, спомен от недалечното минало

Голямата синагога в Пазарджик е построена през 1850 г. Архитектът Ставри Темелков е едно от най-прочутите имена на Брациговската строителна школа. Архитектурата и декорацията са великолепна илюстрация на местната традиционна архитектура с необарокови черти, характерна за Българското възраждане от средата на 19 в. Това е една симетрична структура с една композиционна ос с посока североизток-югозапад. Разположението е продиктувано от специфичните изисквания на мястото. Главното вътрешно пространство е структурирано според каноничните изисквания за този тип сгради – централно пространство, обособено от четири свободно стоящи колони, със собствено индивидуално декоративно третирано покритие. Таванът е богато декориран. Пространството е монументално и осветено от многобройни прозорци (повече от 30), в зависимост от светлината навън. Синагогата е паметник на културата в сравнително добро техническо състояние.

10sinagoga

Малката синагога е построена през 1872 година, в момента тя е действаща. Според пазарджиклии двете сгради трябва да се посетят, защото носят спомените на миналото, а днес доставят естетическа наслада.

21gargoil

3. Пазарът – място да обмениш информация и да си напазаруваш свежи зеленчуци

Централният градски пазар също е култово място в града. Освен свежи плодове и зеленчуци, минавайки от единия до другия му край ще научите всички градски клюки. Понякога те еволюират до неузнаваемост, но със сигурност ще откриете за какво да си побъбрите с веселите търговци на сергиите. понякога и те се начумерват, но не си мислете, че причината за това е у вас. Просто са си такива. Ако не се усмихват ведро, по-добре не спирайте, дори и да харесате стоката им.

Ето как е изглеждал пазарът в миналото, тогава той се е намирал в покрайнините на града.

pazara-1940

За да си купите хубава стока се уверете, че хората, които ви я предлагат са производители. За жалост те стават все по-малко, но пък със собствените си ръце са обрали зеленчука, който виждате на сергията.

27yagodi

4. На шега или на истина, но четвъртото място посочено за посещение е кв. „Изток“

Напоследък кварталът доби печална популярност с джамията, в която се правят проповеди не съвсем в традициите на днешния ислям. Дали това е така или не, предстои да разберем, тепърва съдът ще се произнася. Това, което отлричава квартала от всички останали в града са две неща – невероятните улички, образували се от постоянното долепяне на нови и нови стаи към ромските къщи, а също така и местните обичаи, които коренно се различават от тези на останалите. Редом с джамиите тук ще откриете и християнски църкви, които също не се вписват в традициите на православието. Причината се корени във факта, че населението обитаващо квартала бе най-лесната жертва за плъзналите в страната ни секти след настъпването на демокрацията. поради липса на интерес от страна на управниците, първи с ромите заговориха емисарите на евангелистите и ислямисти.

30romi

5. Църквата Св. Богородица – гордостта на Пазарджик

Църквата „Света Богородица” е най-старият християнски храм в Пазарджик и един от символите на града. Обявен е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение в бр. 98 на Държавен вестник от 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена вкопана в земята по нареждане на османските власти.

bogorodica_19250

Първите исторически сведения за църквата датират от ХVІІ век. През ХVІІІ в. храмът става средище на книжовна дейност, където се преписват различни богослужебни книги.

В настоящия си вид храмът е построен през 1836 -1837 г. от представители на брациговската архитектурна школа и за разлика от предишните дървени конструкции, новата църква била изградена от камък и тухли.

newarh02301

Според едно предание османската власт не разрешавала строеж на голяма църква, но главният майстор убедил управителите на града, че ще построи църква не по-голяма от размерите на биволска кожа. Майсторът доказал твърдението си, като накъсал на тънки ленти една биволска кожа и с тях оградил мястото и така определил размерите на новата църква. Турският управник удържал на обещанието си и църквата била построена по започнатите размери. Храмът обаче трябвало да бъде вкопан в земята и да се огради с високи стени, за да не се вижда.

След Освобождението (1878 г.) е построена и камбанарията на църквата. Оградата, която огражда храма, е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът „Света Богородица” е обновен и изписан отвън и отвътре.

10Pazardjik

„Света Богородица” заема площ от 1140 кв. м, отвън височината й достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м. Във вътрешността на църквата, в западната й част, след преддверието са преградени два параклиса – „Свети Архангел” – отляво, и „Свети Никола” – отдясно. Над тях е балконът, който служи за емпория (женска църква).

30Katedralna_cyrkva_Pazardjik

Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас. Дърворезбованият иконостас е изработен от орехово дърво от майстори от Дебърската школа. Размерите му са 20,40/6 метра с площ 120 кв. м. Характерното за Дебърската школа предпочитание към човешки и животински фигури се забелязва и в иконостаса на храма. Майсторите са поставили специален акцент на човешките фигури – забелязват се на двата реда табли в основата на иконостаса, представени са сцени от Стария и Новия завет. Сред животинските фигури се виждат грифони, дракони, вълци и др. В иконостаса са изобразени още Христос, ангели, херувими и др.

В храма „Света Богородица” има 221 икони, датиращи се от различни периоди – от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Храмовия си празник църквата празнува на 15 август – „Успение на Пресвета Богородица”. Църквата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта. От храма могат да бъдат закупени икони и информационни материали и книжки за историята на църквата.

6. Куршум джамия – толкова стара и загадъчна

Една от най-старите постройки в Пазарджик е куршум джамия. Тя се намира в центъра и е била свързана с митичния Куршум хан, който приемал странници от цял свят. Куршум джамия се нарича така заради кубето на своето минаре. То е характерно за времето, в което тя е построена. Джамии със същото име има в Карлово и Пловдив.

Image0125

Image0150

През 1574 г. великият везир Дамат Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик – Куршум хан, разположен на главния път в града (днес ул. „Константин Величков“). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11 570 m2. Турският пътешественик Евлия челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., когато е опожарен. След Освобождението той е окончателно разрушен.

10djamia

Начало на водоснабдяването се поставя през 1748 г. с хващането на изворите при село Ивайло на 5 km северно от града и отвеждането на водата по канални тръби до 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930 г.

След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Първите тюркски поселници, юруците, са преди всичко животновъди. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и кожарството. От втората половина на 17 век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чума и холера.

От средата на 16 век в града започват да се заселват и българи-християни от околните села, които преди това посещавали града само за пазар. През втората половина на 16 век, когато в Пазарджик трайно се настанява българското население, градът се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Успение Богородично“. Оттук се създава първата българска махала – Вароша.

През втората половина на 17 век Пазарджик продължава да се развива в северна посока; вероятно тогава се създава и голямата българска махала „Чиксалън“, в която после е построена църквата „Свети Архангел“. След това, през 18 и началото на 19 век, в северна посока се създават чисто българските махали „Кавлъккавак“ и „Сюлюккавак“. Според някои сведения, към средата на 19 век Пазарджик се състои от 33 махали – 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. През 1865 г. населението на Пазарджик е около 25 000 хиляди, българите съставят 57% от него, а турците – 28,5%. Като търговски град, Пазарджик привлича и друго население – евреи, арменци и др.

7. Галерия „Станислав Доспевски“

Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик е самостоятелен музеен институт, чийто предмет на дейност е събирането, опазването и популяризирането на движими културни ценности на изобразителното изкуство.
Галерията е създадена през 1963 г. като отдел на Общия народен музей в Пазарджик. През 1966 г. се обединява с къща-музей „Станислав Доспевски” с решение № 50 / 02.08.1966 г. на ИК на ОНС – Пазарджик в Художествена галерия „Станислав Доспевски”. Основател и първи директор на галерията е художникът Цветан Радулов.

Художественият фонд е структуриран в следните раздели: „Живопис”, „Графика и рисунка”, „Скулптура”, „Икони”, както и авторските колекции „Стоян Василев” и „Георги Герасимов”. Към края на 2012 г. основният фонд наброява 2585 бр. инвентарни единици, а с авторските колекции около 10 000 творби.
Галерията има два филиала: къща- музей „Станислав Доспевски” и къща-музей „Георги Герасимов”. Къща-музей “Станислав Доспевски” е паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта в България. Тя е построена през 1864 г. по проект на художника Станислав Доспевски от брациговски майстори, и е характерна за периода на Възраждането. Къща-музей “Георги Герасимов” е построена през 1905 г., обявена е за индивидуален паметник на културата през 1985 г. Притежава статут на музеен обект – филиал на Художествена галерия “Станислав Доспевски” от 1993 г. Завещана е на град Пазарджик от нейния собственик – художника Георги Герасимов, заедно с цялото му художествено наследство от творби, покъщнина, лични вещи, между които с музейна и етнографска стойност, личен и фамилен архив, ценна библиотека от 1974 тома, пособия за рисуване и други.

Художествената галерия е била инициатор и домакин на национални изяви: ОХИ “Април 1876”, ОХИ “Портрет-живопис”, “Автопортрет-живопис”, “Поколения”, “Стил”, “Левски и времето”. Гостувала е на галерии в страната, уредила е изложби зад граница: Ставрпол (1974), Улан Батор (1986), Кипър (1987), Дамаск (1989), Алжир (1990).

Уредени са изложби на пазарджишки художници от национална величина: Георги Герасимов (1966), Георги Машев (1978,1988), Станислав Доспевски (1973,1984), Елисавета Консулова – Вазова (1982), Анна Крамер – Бехар (1989), Величко Минеков (1998,2008).

Галерията е културен център, който разполага с четири експозиционни зали, отворен за съвместни проекти с други галерии, творци и организации от страната и чужбина. Предпочитано пространство за интелектуални и образователни събития.

14chadari2

30kolevPz_StD_DSC2627

8. Регионален исторически музей – Пазарджик

10muzeya

РИМ – Пазарджик е един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище Виделина. През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност област Пазарджик. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология; История на България ХV-ХІХ в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив; Връзки с обществеността. Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв. м. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали, сувенири и кафене. Нашият музей е съхранил богатствата на културно-историческите паметници, свидетели на многообразна, високо художествена материална култура и изкуство на народите, населявали пазарджишка област от най-древни времена. Надяваме се, че виртуалната разходка ще Ви стимулира да посетите нашия музей. Затова целия музеен колектив Ви кани да бъдете гости на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Работно време: Понеделник – Петък – от 09:00 до 17:00 часа Събота – от 10:00 до 17:00 часа Неделя – от 10:00 до 14:00 часа

Етнографската експозиция на ул. „Отец Паисий“ № 8 е отворена за посетители всеки делничен ден от 09:00 до 17:00 ч. и събота от 10,00 до 17,00 часа

10velickov

Къща музей „Константин Величков“ на ул „Теодор Траянов“ № 6 е отворена за посетители всеки делничен ден от 09:00 до 17:00 ч.

10_Etnografski_ekspoziciya_Pazardjik

 

9. Канала „Паша арк“ 

През южния край на Пазарджик протича една от главните водни артерии на България – Марица.

На 2 km западно от града в нея се влива река Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Наричали улицата край него „малката Венеция“. Вижте защо.

kanala

kanala0ulica_maria_luiza

Днес край Паша арк са оформени зони за изкуство.

30lutakov

10. Тортата и Старата поща

10posta

Няма как да твърдите, че сте били в Пазарджик и да не сте посетили неговия същински център известен като Тортата, иначе казано площад „Константин Величков“. От там със сигурност ще видите Театъра, носещ името на гениалния пазарджиклия. Той е издигнат на мястото на някогашния градски затвор. Дори има легенда, че дървото, което и днес расте в двора му е служело за бесилка. Точно отсреща е другата емблематична за града сграда – Старата поща.

10torta-sega

И накрая – Къде обичате да похапвате? – попитахме пазарджиклии и те отговориха в

 „Манастира“

DIGITAL CAMERA

Мястото за кафе и бърборене пък е

 „Зеленото“

02GORICA-ZELENOTO

*Специални благодарности на pz-history.info, на фотографа Никола Колев, който знае как да покаже красотата, както и на архивите на РИМ – Пазарджик и Държавен архив, без които тази статия нямаше как да бъде онагледена.