Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в храма „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново със специален манифест, а княз Фердинанд І приема титлата – „Цар на българите“. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.

Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 18771878 г.,Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

20Pravitelstvo

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. Цар = кесар = цезар. И тъй като Русия претендира да бъде „Трети Рим“ никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в подготовка на балканските войни Фердинанд е в Петербург, където организират тържествена, „царска“ церемония за посрещането му.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

МАНИФЕСТЪТ

Малко преди обявяването на Независимостта младотурците извършват своя преврат в Истанбул, а по жп-линията Одрин – Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд І поемат към Велико Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета, сред които е и Михаил Такев от Пещера. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

20Bulgarian_Indipendence_Manifesto_1908

РОЛЯТА НА МИХАИЛ ТАКЕВ

20mihail takev

В Държавен архив – Пазарджик се съхранява личният архив на Михаил Такев. Сред запазените документи и снимки има и Прокламация, писана от него с червено мастило, според историка Илия Стефанов, тя най-вероятно е създадена във влака, когато княз Фердинанд пристига от Австрия. От Русе, където го чакат министрите, през нощта на 21 срещу 22 тръгват за Търново с влака, в който, както по всичко изглежда, е писана и самата Прокламация. Още по-интересно е, че ако тази Прокламация се съпостави с Манифеста ще се открият много общи текстове. Това ме кара да мисля, че тя е лично дело не само на Михаил Такев, а и на другите министри, които са се опитали да създадат първия текст към документ, който е трябвало да оставят, твърди Стефанов. А идеята за Манифест е възникнала вероятно по-късно. Този Манифест е прочетен при обявяване на Независимостта, но той не е запазен. Останал е само текстът, който е бил използван от художник, на когото е било възложено да възпроизведе Манифеста, познат ни в днешния му вид. В Прокламацията са посочени икономическите и политически предпоставки за обявяване на Независимостта. Разделът за културното развитие на българите звучи много съвременно. Такев говори за времето от Освобождението до 1908 година, когато българите са показали, че могат и заслужават да живеят в една независима държава.

Михаил Такев казва: „На 22 септември 1908г. обявихме Независимостта на България и задържахме Източните железници. Цял свят се нахвърли върху нас като бесни псета. Никой да признае нашата независимост не мислеше. Благодарение на Русия, която ни даде своята морална и материална подкрепа, в Цариград сключи се с Турция спогодба. Още на 7 април 1909 година руският император призна нашата Независимост и поздрави цар Фердинанд. Всички велики сили признаха безусловно нашата Независимост“. От написаното преди повече от век от министър Михаил Такев става ясно, че провъзгласяването на Независимоста е най-важното събитие за България в началото на ХХ век, допълва Стефанов.