ЗА НЕГО

Христо Блажев. Създател на „Книголандия“ и фейсбук групата „Какво четеш…“. Професионален читател. Блогър. Представител на онази рядка порода хора, които знаят какво обичат, правят го и живеят щастливо.

  1. Кога разбра, че не можеш без книги?

Честно казано, никога не съм знаел, че може без книги. Чета от съвсем малък, у дома библиотеката бе претрупана с разнообразни заглавия, после като нещо подразбиращо се, се записах и в училищната, и в градската библиотека, през ваканциите, редом с игрите навън, четях по няколко книги седмично… може би чак в гимназията установих с почуда, че не всички правят така.

  1. Познаваш ли хора, които не четат?

Да, при това сред най-близките ми има такива. Ясно е, че голяма част от нечетящите са хора, с които нямаме нищо общо и няма как да намерим общ език, но е факт, че познавам изключително интелигентни нечетящи, които си имат своите полета на компетенция и те просто не съвпадат с четенето.

  1. Четенето на толкова много книги не ти ли писва понякога?

Ни най-малко, то си е като дишането, няма отърване. Но е важен балансът между тежки, примерно научни книги, и лека художествена литература, така че да не затъваш в някакви плаващи пясъци, както ми се е случвало неведнъж.

  1. Смяташ ли, че има връзка между личността на автора и книгите, които той пише?

Понякога да, но не харесвам тези автори – да пишеш непрестанно за себе си е нарцистично занимание. Обичам книги, в които авторът липсва, в които героите са живи, дишащи същества и са естествена част от сюжета, сред който са поставени.

  1. Какво мислиш за съвременната българска литература?

От „Осанна” до „Разпни го”, както и за всяка друга литература, било чужда, било от друг период. Имаме писатели на изключително ниво – един Петър Делчев например, или Милен Русков, – имаме и халтурстващи бездарници, които продават далеч повече от приличното. Но това не е нито конспирация, нито индикатор колко е зле обществото – в целия свят лекото се чете масово, но поне е написано грамотно и забавлява, тук леко се прекалява с пъповзирането и каканиженето на сърцераздирателни празнодумия.

  1. Коя е любимата ти книга?

О, не, не смея и не мога да отговоря с лекота на тоя въпрос. Да кажем, че има книги, които бих препрочитал, сред тях се открояват „Момчешки живот” на Робърт Маккамън, „Мидълсекс” на Джефри Юдженидис, „Доброжелателните” на Джонатан Лител… спирам, това може да продължи дълго.

  1. Кои са трите думи, които те описват в пълнота?

Двуметров, четящ, захилен. Леко налудничава картинка, нали?

  1. Смяташ ли, че книгите които се учат в училище трябва да бъдат променени? Какво трябва да изучават днешните деца?

Разбира се, че трябва, чисто насилие е да тормозим децата с възрожденска литература, преди да са изградили нормални читателски навици. Но всеки път, като се завърти тая идея, се развихря патриотарска кампания и министерството няма избор, политически безперспективно е да се опитваш да орежеш „Под игото”, дори и да е абсолютно безумие да се карат деца да го четат. Четенето е навик, който се изгражда, ако на детето му е забавно това, което чете, и именно затова смятам за редно да има широк избор от книги, особено съвременни като „Хари Потър” например, а не строги, скучни списъци, които се претупват. Няма по-лесен начин да отвратиш детето от четене от това да му тикнеш нещо нравоучително в ръцете.

  1. Какво може да те накара да кипнеш?

Горният въпрос например J Но също например кипвам по панаири, когато чувам майки да обещават на децата си, че ще им купят сладолед, ако оставят книгата обратно на рафта и спрат да искат да им бъде купена. Това е чудовищно.

  1. Хартиени или електронни книги?

И двете – по много, ако може.

 

Интервю на Стефка ВЕНЧЕВА