03stefka daneva

По­е­зи­я­та на д-р Стефка Да­не­ва, пе­ди­а­тър по спе­ци­ал­ност, е на­со­че­на и към де­т­с­ка­та ау­ди­то­рия- “Дру­ж­ка”, “Ра­но слън­це­то съ­бу­дих”, а за те­х­ни­те май­ки са сти­хо­с­бир­ки­те “Ог­ле­дал­но”, “Пръ­с­тен”. Твор­че­с­т­во­то и е то­п­ло при­е­то във ро­д­ния и град Но­ва За­го­ра, Вар­на, Пло­в­див, Бур­гас, Пазарджик и Ка­зан­лък. Д-р Данева се включи и в съвместния пленер на Дружеството на писателите и Дружеството на художниците в Брацигово, през месец август, тази година.

***

Сляпата неделя беше идвала.
И не веднъж.
Отиваше си с грънци счупени.
И ослепявах.
Очите ми потъваха във локви дъжд,
убит в градушка.
Прогледнах в тъмното.
И в слънчева вихрушка
видях се в теб – омесен хляб за днес,
обикновен, в очакване на гладен,
от пещ изваден и с коричка тънка,
и с белега за друг живот –
започнал в сряда,
подпрян на лунната ограда,
смълчан, наметнат с обич,
загърбил сляпата неделя.

Тя сляпа винаги остава –
с печат за утре
и законно права.
Ражда и умира млада
неделята,
която не започва в сряда.

АРФА

Поседни.
Прегърни ме.
По мен засвири –
по мойте опънати струни.
В ръцете ти огън от тях ще гори,
но ти засвири.
С първата струна мини по челото,
погали ми косите със пѐта.
Очите и устните търсиш, нали –
целуни ги със трета.
Вземи ме.
По мене свири,
заливай ме с музика –
да се стича
с бемоли, диези, мажори…
И когато се свърши нашата песен –
в себе си нас да затвори.

МЪЖЕТЕ

Мъжете от моя живот
с параход
по небето пътуват.
Понякога псуват –
защо не съм с тях.
Слушат Бах за вечерня.
Пият лекарства на прах
и от тънко шише
по едно питие.
Пеят фалшиво.
Игриво размахват очи.
Този, с брадата,
ходи бос и не спи.
Да ме срещне.

Рисувам и него, и всички.
На кърмата –
като морските птички,
накацали,
махат с ръка
на мене –
жената с тъгата.

Картина без рамка.

Когато замина –
с друг параход –
в деветия вал ще се срещнем
с мъжете от моя живот.