Второто допълнено и преработено издание на книгата „Легенда при Върха“ бе представено пред отбрана публика в зала „Археология“ на Регионалния исторически музей в Пазарджик. За труда на философа Костадин Пампов даде изключително висока оценка историкът доц. д-р Милен Куманов. В своето експозе той заяви, че „Пампов засрами историците, като е направил един сериозен фундамент към когото тепърва ще се връщат специалистите. Най-важното е, че книгата е дело на философ, с подчертан интерес към историята от нашето Средновековие“.

Книгата прави дисекция на легендата за войводата Георги, който намира смъртта си в битка с османските нашественици. Родът на Костадин Пампов е от Черногорово, а в своя труд той доказва, че това е единственото българско селище съществувало във времето преди падането под турско робство.

С изключително увлекателен език, той въвежда читателя в притчата запазена от векове, за да обоснове всяка дума от нея. За да се добере до частиците истина, той провежда редица срещи със съвременни историци, допира се до мъдростта на вече отминалите, а също така смее да оспорва не до там задълбочените анализи по темата направени от столични учени. В крайна сметка се е получило изключително интересно четиво, което всеки един жител на този край трябва да притежава, защото Пампов затваря между двете корици и много любов към родното си място, което е намерило съкровено кътче в сърцето му.

В труда си Костадин Пампов следва историографията и проследява миналото на Черногорово и съседните му селища, тръгвайки по следите на един легендарен герой, който макар и обезглавен се изправя срещу османските нашественици.

По време на представянето на творбата доц. д-р Милен Куманов заяви и това, че нашите управници са били длъжни да поискат от патриарха Вартоломей достъп до библиотеките на Вселенската патриаршия, където до ден днешен не е стъпвал български изследовател. Всички чухме какво поиска той от нас, но не разбирам, защо българските учени не пожелаха достъп до тази безценна съкровищница, която ще ни даде шанса да видим и докажем много неща за живота на България от времето на Византия до днес, каза още ученият.