Мерките за сигурност в цяла Франция са завишени, съобщи от Марсилия пазарджиклийката Таня Медарска – Обер, която от години живее в държавата и е преподавател в тамошния университет. Страх е сковал сърцата на хората, но те ще успеят да преодолеят кървавият ужас, който обхвана Париж на злокобната дата – петък 13, ноември, смята Таня. В събота вечер хората от Марсилия са се събрали, за да почетат жертвите. Ние научихме какво се е случило в събота сутринта, разказва Таня. Предната вечер у тях имало приятели и не са гледали телевизия. Бяхме шокирани, защото никой не предполагаше, че толкова скоро след покушението в редакцията на „Шарли ебдо“ ще се случи нещо подобно.

14paris1

По време на атентатите във френската столица мачът на Стад де Франс не е бил прекратен, а това е било единственото правилно решение, за да се избегне паниката, която щяла да вземе още жертви. Часове наред хората са чакали, за да могат да напуснат стадиона, научавайки за преживения навън ужас.

14paris-stade de Franse

Всички медии във Франция отразяват случилото се, като няма значение дали са регионлани или национални.

14paris-stranici

Оказва се, че сред загиналите има представители на тринадесет държави, включително и българин с двойно гражданство. Часове след атентатите във фейсбук се появи нов символ за съпричастност, Айфеловата кула вписана в кръг, като реплика на хипарския  символ за мир.

 

14paris

Бояна Ламбер: Те удариха „петък вечер“

„Когато нападнаха Шарли Ебдо ми беше мъчно и плаках, а сега… сега ужасно много ме е страх“ каза вчера Викаж Дорасо, бивш футболист от ПСЖ. И това е най-простият отговор на въпросът защо всички сложиха френския флаг вчера, защо всички се чувстват искрено свързани с тази трагедия. Преди този петък 13-ти изглеждаше сякаш целите на тероризма имат някакъв смисъл, някакво основание. Че само някои са застрашени, само някъде. В петък терористите удариха западния начин на живот – да отидеш на мач, да вечеряш в ресторант, да отидеш на концерт, просто да се разхождаш по улицата. Те удариха „петък вечер“ в пълния смисъл на думата. Удариха квартал, в който излизат младежите, западните младежи. Весели, свободни, често скандални, но така те удариха и бъдещето. Когато покажат статистиката с жертвите е вероятно да видим, че голяма част от тях още са деца на по 18-19-20 години, а останалите на по 30-тина.
И почти не се ядосвам на повтарянето на въпроса, а защо пък сега да сме съпричастни с Франция, всеки ден някъде умират хора, постоянно има войни. Хората, които питат вероятно наистина не разбират защо. Може би за тях този начин на живот не е ценен, може и да е непознат, но за мен и за много други западната „петък вечер“ – от death метъл концертите през това да пийваш нещо, да пушиш и да се хилиш с приятели в заведения до това да се шляеш по улиците на града е най-разбираемата и истинска част от свободата, която всеки може да усети, ако щете и да ползва.
В петък вечер терористите ни показаха точно какво означава безсмислието на насилието. Те ни показаха, че са срещу онова, което сме, всичко, което сме. Те ни показаха, че са срещу всеки от нас и че всеки е под заплаха.
Ето затова тази трагедия е по-различна от други, ето затова е естествено хората да обърнат внимание на нея. Та тук почти всеки ако не иска да емигрира поне настоява животът ни да стане като тамошния, не френския, но западния. „На запад“ с точно тези елементарни неща е символ на някаква надежда и за много българи, за техните деца. Те удариха и нашите, български мечти, надежди, често и спомени.
А всеки, който цени друг начин на живот, има други разбирания, независимо дали руски или северно-корейски има свободата да е съпричастен с тяхното погазване и то всеки ден. И тази свобода също е ценна за мен, и за нея ме е страх, освен за живота ми. Защото в петък видяхме и друго, докато ние обичаме живота, обичаме го по „петък вечер“ начин, терористите не обичат не само нашия, те не обичат и техния собствен живот, те не ценят живота по никакъв начин. И като като гледам сред снимките на жертвите лицата на хора, които съм срещала по купони, и на онези, които бих могла да съм срещала по купони, наистина ме е страх. Страх ме е, че макар да имахме шанса да изкараме младостта си в мир, ще трябва да прекараме остатъка от живота си в страх.