На днешната дата – 22 ноември отбелязваме Деня на българската адвокатура. Преди 127 години е приет първият Закон за адвокатите в България. После се създава и Съвет на адвокатите. Автор на закона, както и на Конституцията, е д-р Константин Стоилов. Датата е определена за професионален празник на българските адвокати с решение на Висшия адвокатски съвет от 26.02.2005 г. Адвокатските колегии в страната са 27 и техният брой е равен на броя на окръжните съдилища.

В петък, във фоайето на Регионалния исторически музей в Пазарджик бе открита документална изложба, която отбелязва 90 годишнината на пазарджишката адвокатура и днешния празник на гилдията. В нея е проследен процеса на създаването на местната колегия, а сред имената, които се открояват там има забележителни личности.

Самоуправлението на адвокатурата в България е уредено от първия Закон за адвокатите от 22.ХІ.1888 г., създал предпоставките за изграждане на Съвет на адвокатите.

Истинското начало на пазарджишката Адвокатска колегия започва и се свързва с приемането на Закона за адвокатите от 24.VІІ.1925 г., изградил организацията на българската адвокатура върху принципите на самоуправление и самоконтрол, необходимата предпоставка за нейната независимост. Членуването на адвокатите в адвокатски колегии, които са юридически лица е задължително.

По това време в Пазарджик има дипломирани адвокати, получили опит и знания след Освобождението, наричали ги просбописци, а благодарение на сайта pzhistory.info можем да видим двама от тях.

22proslopisec

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ

Един от първите юристи в Пазарджик е и Яков Матакиев, който по-късно оглавява и първия състав на местния Окръжен съд.

22sudii

Яков Матакиев получава първоначалното си образование в родния си Татар Пазарджик и завършва гимназия в град Табов, нешна Чехия. След това учителства в Пазарджик, заедно с Константин Величков. Това е времето на най-трескавата революционна дейност, когато се подготвя Априлското въстание.

22Matakiev-1-

Всички по-будни учители участват в революционната организация, между които е и Яков Матакиев като председател на Пазарджишкия революционен комитет. Всички тайни събрания се провеждат в неговата къща, цялата кореспонденция е отправяна от него, и когато се очаква обявяването на въстанието в Пазарджик, организацията е парализирана. В Перущица, прогласила вече бунта, е убит учителят Петр Бонев и у него властта намира едно писмо от Матакиев. На другия ден Яков, брат му Петър, баща му Матаки, К. Величков и много други са оковани във вериги и откарани в Пловдивския затвор. Там, след дълги разследвания, баща му и брат му били освободени, а Яков, Константин Величков и другите членове на организацията, са откарани в Одринския затвор. Младите патриоти знаят какви доказателства държи властта в ръцете си и са уверени, че или ще умрат на бесилката или ще изгният в азиатските зандани.

Членовете на комитета са освободени по силата на амнистия, наложена в следствие на Цариградската конференция от 1876-1877 г.. След освобождаването си Матакиев заминава за Цариград, където постъпва в редакцията на вестник „Право“. Бяга в Румъния по време на войната от 1877-1879, от където се връща в България заедно с руските войски.

За времето на цялото същестуване на Източна Румелия Яков Матакиев е избиран за народен представител и се числи към партията, която в началото се наричала Гешова, а от 1884 г. (когато започва пропаганда за Съединението) – Съединистка партия.

Едновременно с това Матакиев е и председател на Пазарджишкия окръжен съд.

След Съединението Яков Матакиев е избиран за народен представител до 1893 г., а след това — и в изборите в 1899, 1903,1914 г. В Народното събрание е избран за подпредседател.

След падането на Стамболов (1895) изпада в немилост и е подложен на преследвания, претърпява неуспешен опит за убийство.

ПОЕТЪТ

22stefan_chavdarov1-201x300

Година преди учредяването на Пазарджишката адвокатура в града се ражда Стефан Чавдаров – Чафа. Той е роден на 14.11.1924 г. в г. Татар-Пазарджик. Завършва гимназия “Аксаков” с отличен успех, после – право в СУ “Климент Охридски” през 1953 г. През 1951 г. се оженва за Мария (Мичон), от която има дъщеря и син.

През студентските си години се движи в кръга на Л. Ламбрев, Ал. Янков, Радко Радков, Петър Велчев. Среща се с Иван Пейчев. След завършването на образованието си се връща в Пазарджик и работи като юрисконсулт в комбинат “В. Пеева”, “К. Русинов”, “Зърнени храни”.

Пише стихове, епиграми, шаржове. Публикува рядко – най-вече във вестник “Септемврийско знаме”, в пловдивски вестници, в някои централни.

В Пазарджик стиховете му се преписват и разпространяват като самиздат. Превежда Франсоа Вийон и Пиер Беранже. Част от творчеството му е вече може би загубено или в частни лица. Друга част от непубликуваните му стихове и преводи се пази в Държавен Архив – Пазарджик в неговия личен архивен фонд, предоставени там от Мария Чавдарова. Умира на 5.07.1978 г. През 1991 г. излиза единствената му стихосбирка “Провинциален пейзаж” (съставител и редактор – Стоян Бакърджиев).

ГРОТЕСКА

И някой ден животът ми ще спре
внезапно като счупен механизъм –
за миг светът за мене ще умре
и знам, за ада ще получа виза.

С лакиран в черно лъскав кадилак
ще тръгна към задгробните предели
и с бял нагръдник и във черен фрак
душата ми отвъд ще се пресели.

Не знам дали ще има празненство
по случай бъдещите ми задгробни срещи,
но тука в скромно, мило тържество
все някой ще ми палне свещи.

Приятелите ми поне веднъж
по тоя случай ще си пийнат здраво
и сигурно ще кажат: “Храбър мъж
е Чафето! Умря си… Браво!”

Но аз не се страхувам от смъртта!
За ада не е нужен героизъм,
защото там е мъртва любовта
и Люцифер не строи комунизъм.

Стефан Чавдаров – Чафа, 1958

ПРЕВОДАЧЪТ

22stoyan bakurdjiev

Друг известен представител на правото в Пазарджик е Стоян Бакърджиев. Той е е роден на 9 март 1929 г. в Пазарджик. Завършва средно образование през 1946 г. в родния си град.

Есента на същата година се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си работи като адвокат две години. Надделява интересът към литературата и определено се насочва към преводаческа дейност. Завършва българска филология в Софийския университет. Вътрешните мотиви, които го ориентират към поетическия превод, той споделя интервю в сп. „Тракия“: „Като студент по българска филология имах възможност да почувствам колко голяма е европейската поезия и колко малко е преведено от нея у нас. Това ми създаваше, а и досега ми създава, ниско самочувствие ….. На чуждата литература винаги съм гледал като на наша национална собственост, която се пази в чужди хранилища и ние трябва да си вземем своето.“
Стоян Бакърджиев превежда поеми, лирика, драми в стихове от немели, френски, полски, руски, украински, грузински, испански, румънски, гръцки и латиноамерикански автори, публикувани в изданията: Фр. Шилер, „Избрани произведения“, т. III, 1965 г.; Леся Украинка, „Безсънни нощи“, 1961 г.; Рубен Дарио, „Песни за живота и надеждата“, 1967 г.; Хуан Рамон Хемснес, „Лирика“, 1970.:.; Блас де Отеро, „Мащехо и майко моя“, 1970 и. (съвместно с Р, Стоянов); Шота Руставели, „Витязът в тигрова кожа“, 1975 г.; Молиер, „Тартюф“, 1977; Юлиуш Словацки, „Избрани пиеси“, 1982 ;:.; Хайнрих фон Клайст, „Пиеси“, 1986 г. Превежда също „Ернани“ от Виктор Юго, „Изобретателната влюбена“ от Лопе де Вега, „Испанци“ от М. Лермонтов, „Братя разбойници“ и „Русалка“ от Л. С. Пушкин, „Морска песен“ от Леся Украинка, „Калин“ от М. Еминеску и др.
Със свои преводи Ст. Бакърджиев участва и в антологиите: „Украинска Класическа поезия“, 1959 г.; „Луджишки поети“, 1963 г.; „Световна любовна лирика“, 1967 г.; „Сто шедьоври на европейската любовна лирика“, 1976 г.; „Перуански поети“, 1977 г.; „Сто шедьоври на сонет“, 1978 г. и др.

Законодателството за Адвокатурата след Втората световна война

Промяната в организацията на адвокатурата, предизвикана от установяването на новия държавен строй след Втората световна война е установена с приемането на 16.Х.1947 г. на нов Закон за адвокатите. Съгласно този закон адвокатските колегии са юридически лица с органи общо събрание и адвокатски съвет.

Независимостта на адвокатурата е премахната с приемането на следващите укази, отричащи принципите на самоконтрол и самоуправление – основни принципи за упражняване на адвокатска професия.

Съгласно Указа за адвокатурата от 1952 г. общото ръководство и върховен надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации вече принадлежи на министъра на правосъдието.

Указът от 1976 г. запазва и разширява правата на Министъра на правосъдието относно Адвокатурата.

Законът за Адвокатурата, приет от Великото народно събрание на 12.09.1991 г.,обнародван в ДВ бр. 80/91 г., отменя Указ № 1842/1976 г. С него адвокатската професия е установена като конституционна дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридически лица. Цитираният закон действа до влизане в сила на Новия Закон за адвокатурата, приет от ХХХІХ Народно събрание на 10.06.2004 ., обнародван в ДВ бр. 55/2004, влязъл в сила на 29.06.2004 г.