Месеци наред наши читатели алармират за пълната неинформираност, която цари на пазарджишката жп гара след ремонта на сградата.

Няма електронно табло за пристигащите и заминаващите влакове! Никой не съобщава закъсненията! Не ни броят за хора! Стоим с по 30-40 минути на перона във вятъра, защото влакът трябва да е дошъл, а го няма, но от никъде – нищо! – това са само част от оплакванията, които стигат до нашата редакция.

Хората са единодушни – липсва точна и навременна информация за движението на влаковете, за което са отговорни дежурните на пост „ръководител-движение” в жп гара Пазарджик.

Редовни клиенти на БДЖ обясниха как стоят нещата. По регламент билетните касиерки трябва да дават информация, защото няма отделно информационно гише. Обаче, за да дадат те информация за закъсние на влак – първо такава трябва да им се предостави от ръководител-движение, който знае кога и къде е съответният влак. Контактът ставал по служебен телефон. След като жените на касата получат обаждането – следва да обявят по уредбата на кой коловоз е влакът или колко закъснява. Но, тук идва голямото НО. Всички хора се разправят със служителките на гишето и мислят, че те отговарят за гарата и движението на влаковете. Всъщност далеч не е така. Щом ръководителят по движението получи информация от предишната гара за конкретен влак – той трябва да предаде информацията на касата, за да я съобщят от там на пътниците по високоговорителите. Така става ясно, че вината не е на касиерките – нито за закъснението, нито за това, че не е съобщено какво става.

Пътничка, която ежедневно използва влаковете по направление Пазарджик – Белово – Пазарджик, споделя, че неведнъж е отивала до стаята с табела „ръководител-движение”, за да попита какво става с влака и защото го няма. Без да влезе в помещението, жената неколкократно бива прогонена с думите „Информацията е на касите!!!” и тряскане на вратата под носа.

Друг клиент на железниците разказва, че след като няколко пъти от касата му казали, че нямат информация защо влакът не идва – сам отишъл до същата стая, разположена на перона под козирката – точно до чакалнята, вляво – страна Пловдив. Но и той бил изгонен с думите „Напуснете!”, „Марш от тук!”, „Вън! Нямате работа тук!”.

Някои признават, че дори получавали псувни от мъжете с червена шапка и червено-зелена палка, когато попитат защо не дават информация на касата, та хората стоят навън в неведение.

Пътуващите признават, че щом са на гарата и продължават да ползват услугите на БДЖ, значи успяват да преглътнат закъсненията и да се нагодят някак с нещата. Приемат и ремонтите по железния път за мотив, който да ги направи по-благосклонни към редовно неидващите навреме композиции. Но нека това се оповестява навреме. Само че на пазарджишката гара служителите сякаш не им се работи. И с това отношение явно не смятат пътуващите за хора. Никакво уважение към нас – споделят потърпевши.

Това е ежедневна подигравка с десетките хора, използващи жп превоза!

Студент от Велинград, учещ в Берлин, коментира, че ако при въпрос за влака длъжностно лице в немските железници го изгони буквално като животно, или го напсува – ще бъде уволнено и съдено за уронване престижа на компанията. Но за жалост това е България и тук всеки знае да злоупотребява.

Ужасно е да стоиш и да чакаш с минути и часове, без да знаеш какво става. Все още мнозина използват влаковете. Сутрин и вечер по 30-40-50 души чакат навън. Утре ще стане студено, но картинката остава същата. Чакаш вън да се чуе нещо, но уви – няма. А после хукваш през разбития недовършен подлез и изпадаш в паника дали няма да изпуснеш влака.

Най-жалкото е, че ръководителите по движението, имат нужната информация, но не им се вдига телефонът, за да стигне тя до пътуващите. Просто не им пука. И защо да им, когато хората виждат само касиерките, карат се с тях, а в онази стая с матово стъкло и топче, вместо обикновена брава,  никой не може да припари – освен ако случайно не забравят отворено.

Не би ли трябвало съответните им директори да се погрижат за проблема? Нужно ли е да се отнасят така с хората? А имат ли право дори? И така ли железниците ни пазят и ценят малкото останали пътници?

Един е изводът на всички, които срещат проблема – докато тези хора не бъдат наказани и не осъзнаят, че заплатите им идват от хората – те никога няма да се научат да се държат човешки, а ще останат самозабравили се зад бюрата в изолираната стая – само с големи претенции и злоупотребявайки с държавния пост. Защото иначе те явно не могат да осъзнаят за кого работят…