„Очаквахме споразумения за създаване на „горещи точки“ със страните, от които идват мигрантите и които да бъдат първия пропускателен пункт“, заяви Илияна Йотова в пленарна зала на Европейския парламент. Евродепутатите обсъждаха над три часа в присъствието на Федерика Могерини и люксембургското председателство на Съвета на ЕС срещата, състояла се в малтийската столица, както и срещата на Г-20, проведена в Турция преди дни.

 

Българският евродепутат добави: „Очаквахме сериозни ангажименти за създаване на работещи легални пътища за миграция. Колкото и добри решения да има Европа не може да ги направи без партньорите от третите страни. Легалните пътища са най-добрият начин за борба с трафика на хора.“ Според нея на срещата ЕС-Африка в Ла Валета не са станали ясни и конкретните общи решения за разбиване на престъпните мрежи на каналджиите, които пращат хората на сигурна смърт в морето или по балканските пътища. Илияна Йотова допълни, че диалогът за бежанците не може да бъде пълноценен, ако в него не се включат съседните на конфликтните зони страни, които приемат най-много от тях. Тя подчерта, че на предстоящата среща на върха с Турция, предвидена за 29 ноември 2015 г. трябва да се включат и други засегнати от бежанските потоци транзитни страни като Ливан и Йордания.

 

Българският евродепутат коментира, че срещата на върха на европейските лидери с африканските им колеги за справяне с бежанската криза е била подготвяна месеци наред и очакванията са били големи. „В Ла Валета така и не бяха взети необходимите решения. Нямаше отговори на най-важния въпрос – как ще се осъществяват съвместните операции по връщането на незаконните емигранти, които не могат да получат бежански статут“, каза Илияна Йотова.

 

Европейските лидери се срещнаха в Ла Валета на 11-12 ноември т.г. с африканските държавни глави и министър-председатели. Срещата трябваше да формулира мерки за сътрудничество, но редица коментатори отбелязаха, че едно от малкото конкретни неща е бил обявеният доверителен фонд за Африка на стойност 1,8 милиарда евро, с който ще се помогне на африканските държави да засилят контрола на границите си и да управляват по-добре мигрантските потоци. Европейската комисия обаче се сблъсква с трудности, защото държавите членки не бързат да внасят своя дял във фонда.