„Горещите точки“ по границата на Европейския съюз не са в състояние да овладеят кризата с бежанците, заяви вчера в Пловдив евродепутат Илияна Йотова, по време на конференция посветена на работата на Европарламента през 18 -те месеца на мандата. През септември вътрешните министри на ЕС възложиха на ЕК да отвори 11 такива точки – 5 в Гърция и 4 в Италия до края на ноември. До днес от тях работят само центровете в Лампедуза, в Италия и на гръцкия остров Лесбос. Нови дати за рязане на ленти не са насрочени, въпреки че Брюксел изрази готовност да плати разходите и поиска от страните членки да дадат 770 граничари и експерти по идентификация, които да интервюират кандидатите за убежище.

„Горещите точки“ трябваше да отсяват хората, които имат право на убежище от икономическите имигранти и да връщат последните обратно. Бежанците трябваше по квоти да се прехвърлят във вътрешността на ЕС.

Основното, което трябваше да се прави е извършване на идентификация на идващите хора. Това означава да им бъдет направени снимки, както и да се вземат пръстови отпечатъци като по този начин да се създаде база данни за хората. 98% от тях идват без лични документи, правят това, защото статут на бежанец в ЕС имат право да получат само гражданите на Сирия и Еритрея. В началото потокът е бил именно от такива хора, сега обаче повечето от прииждащите са икономически емигранти от Пакистан и Афганистан.

Според Йотова на границата всеки от тях преминава през тест, който има за цел да установи истинския произход на бежанците. Има маркери, които категорично доказват истинската етническа принадлежност. Въпреки това те остават. Свидетел съм на това как в Сицилия, след като бе установено, че хората са от Пакистан, бяхме принудени да ги оставим в бежански лаер, защото веднага се намериха адвокати, които заведоха дела срещу ЕС за ограничаване на човешките права. Така мигрантите остават до края на делата, които се влачат по всички възможни инстании, каза Йотова. Категоричното решение на ЕП е да остават само сирийците и еритрейците. Засега обаче това не се случва. Всички останали трябва да се върнат по родните си места.

За „гореща точка“ е обявена Пирея, положението по нашата граница е такова, че се нуждаем от подсилване и постоянни патрули. Външното наблюдение с камери не работи, защото на места не могат да си плащат тока, каза още Йотова. До юни идната година ще бъде променено Дъблинското споразумение, което след реформата ще застопорява  бежанци и миранти в първата държава, в която те влязат. Това ни касае много пряко. В момента в Турция има над два милиона души, които имат намерение да влязат в Европа. В Ливан и Йордания също има 12 милиона сирийци, които също в един момент най-вероятно ще се отправят към Европа.

Според Йотова скоро Либия също ще бъде обект на военни действия, тъй като там се съсредоточават екстремисти. Осве традиционните бежанци и мигранти, засега се обръща слабо внимание на факта, че заедно с младите мъже идват много непридружени деца и юноши. От януари до сега в Европа са регистрирани 1400 лица в такава възраст. И ако по-рано децата са били в пъти по-малко и са били сирийчета, сега са предимно афганистанци.

Положението е изключително сериозно от гледна точка на това, че тези млади хора оставайки в страните ни трябва да бъдат социализирани. Ето защо не трябва да ги прогонваме от селищата си, ако те са останали. Но трябва да бъдем много внимателни, защото хората, които направиха атентатите в Париж бяха френски граждани от арабски произход. Случилото се там дойде, защото в продължение на десетилетия гетата край града бяха оставени без надзор. Те бяха държава в държавата. Там не се говори френски, а смесица от френски и арабски. Там повечето от децата им не ходят на училище и това не впечатлява никого. По време на проверките направени от полицията след трагедията се оказало, че молитвени домове там има в най-обекновени апартаменти. А отвън нямало ниаква индикация за верска принадлежност на собствениците. Тази тенденция сега се наблюдава и в България.

Европейските лидери се събират отново извънредно в Брюксел в неделя следобед, за да уточнят условията, при които Турция ще се ангажира да задържи мигрантите и да пропуска само определен брой от тях да влизат легално в Европа. Вместо очаквания президент Реджеп Ердоган обаче в последния момент Анкара реши да изпрати премиера Ахмет Давутоглу, а споровете между страните членки, какво трябва да се направи с имигрантите остават дълбоки.

Европейските лидери вероятно ще одобрят отпускането на 3 млрд. евро, които да помогнат на Турция за издръжката над 2,5 млн. бежанци, намиращи се на нейна територия. Срещу тях Анкара трябва да позволи на бежанците да работят, а на децата им да ходят на училище и да започне да ги интегрира. В същото време Турция трябва да засили контрола по границата си и да не пропуска мигранти към Европа. Една четвърт от парите ще са от европейския бюджет, останалите – трябва да съберат страните членки.