Никулден се отбелязва всяка година на 6 декември. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. На този ден задължително се яде риба. Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.

Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.

Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.

От древността битува традицията в католическия свят на Никулден да се подаряват дребни подаръци с вярването, че Сейнт Николаус (Сейнт Николас) ги е оставил в чорапите на камината или в Холандия в дървеното сабо.

nikolay-sv-greece

Свети Николай  достигнал до дълбока старост.  След кратко боледуване, предал Богу дух  тихо и блажено  на 6 декември  342 г.

Тялото му било погребано в катедралата в гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.

Днес неговите мощи се намират в гр. Бари – Италия,  пренесени там в далечната  1087 г.

Те са положени в базилика, която е изградена специално в чест на светеца.  Мощите на Свети Николай и днес са чудотворни и мироточиви.

Много чудеса са се случили на хора, които са отишли при тях и са им се помолили. Всяка година на 9 май от мощите потича миро, което също е чудотворно. В храма го събират в специални стъкленици и го раздават на вярващите.

Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя през ІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

В народната представа Свети Николай носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Според легендите от Никулден започва същинската зима. От преданието, което разказва как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран произлиза обичаят на трапезата през днешния ден да присъства риба с люспи, най-вече шаран. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.

Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб.