Жан – Клод Юнкер, човекът с плана, ще навърши 60 години в сряда. „Планът Юнкер“ е част от неговата предизборна кампания за председател на ЕК и разчита изцяло на пазарни механизми. Той оглави Еврокомисията на 15 юли 2014 г. Бил е премиер на Люксембург от 20 януари 1995 до 4 декември 2013 година и председател на Еврогрупата от 1 януари 2005 до 21 януари 2013 година. В изборите за Европейския парламент ЕНП печели 220 от общо 751 места.
На 27 юни Европейският съвет прави официална номинация на Юнкер за поста, и той е утвърден от Европейския парламент с 422 гласа от общо подадени 729. Предшественикът му Жозе Мануел Барозо сдава поста на 1 ноември 2014 г. В официално изложените приоритети, Юнкер подчертава създаването на цифровизиран единен пазар, развитието на енергийните връзки в Европейския съюз, договарянето на трансатлантическо търговско споразумение, продължаване на реформите в икономиката и монетарните институции. Обявено е, че социалните въпроси ще бъдат взети предвид, и че ще се търси „планирана (целева) фискална способност“ в Еврозоната, както и че ще се водят преговори за ново споразумение с Великобритания. Юнкер е първият президент на ЕС, който провежда кампания за изборите, което е и съгласувано с новия Договор от Лисабон.
По време на конференция състояла се в петък в Пловдив и подчинена на темата „18 месеца след европейските избори“ лекция за „Плана Юнкер“ изнесе Георги Ганев, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София.
Според него водещ проблем в европейската икономика е липсата на инвестиции поради страх от рискове. Точно това нежелание се опитва да преодолее „Планът Юнкер“. Ето защо той предлага изграждането на Еврофонд за стратегическо инвестиране. На второ място създаване на Евроконсултантски център за инвестиции и Европортал за инвестиционни проекти, който ще бъде активизиран в края на декември тази година.
Еврофондът е създаден от Европейската инвестиционна банка и структурно е част от нея. Състои се от Управителен съвет, който дава общите насоки и следи за прогреса на фонда. Към него работи и Инвестиционен комитет, в който влизат експерти с успешен опит. Това са хора с име, които не биха го очернили поставяйки парафа си под нещо, в което не вярват.
Еврофондът гарантира широка гама от финансови продукти, с гаранция за успех и покриващ риска при неуспех. Основните области, които имат шанс да получат подкрепа са – инфраструктурата – национална и местна, иновациите, малките и средни предприятия, човешкият капитал и инициативността на частния сектор.
Фондът НЕ ПРАВИ:
– не подарява пари – само гарантира заеми, които трябва да се обслужват
– не се цели в по-ниски лихви
– не разчита само на публични средства, а и на частно финансиране
– не изисква преминаване на вашия проект през държавни органи
Достъп до фонда може да има на практика всеки. Единственото, което трябва да направите, е да претършувате главата си за идеи, да се свържете с Консултативния център, за да вземете съвет за изготвянето на проекта си, след това подайте необходимата информация в портала и чакайте решението на Инвестиционния комитет.
Ползата от този план е, че ако вие не можете да обслужвате своя кредит, защото по някаква причина проектът ви се е провалил, вашите пари ще бъдат възстановени от Еврофонда на банката.
България ще участва със 100 млн. евро в Инвестиционния план за Европа. Според Министерството на финансите това ще стане чрез съфинансиране на одобрени проекти от Българската банка за развитие заедно с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). С това решение България става осмата държава, която се е съгласила да съфинансира ЕФСИ, заедно с Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Полша и Словакия. По принцип държавите членки може да допринасят директно към капитала на ЕФСИ с гаранции или парични средства, като условието тук е, че фондът се управлява автономно от Европейската инвестиционна банка и финансовият принос на дадена страна не й дава влияние върху управлението.
Участието на трети страни обаче, включително на банките за развитие на държавите – членки на ЕС, може да се случи по по-различен ред: те могат да съфинансират проекти заедно с ЕФСИ проект по проект или чрез инвестиционни платформи. Така участието на България чрез ББР означава, че ще можем да избираме какво да съфинансираме и естествено вероятно ще избираме национални проекти, а няма да дадем 100 млн. евро на ЕФСИ, където няма да можем да контролираме къде отиват.
Европейският фонд за стратегически инвестиции е основният елемент на Инвестиционния план за Европа, известен още като „Плана Юнкер“, който беше представен в края на 2014 г. С него се очакват инвестиции на 315 млрд. евро в икономиката на 28-те държави от ЕС в следващите три години.Целта му е да мобилизира допълнителни публични и частни инвестиции в Европа, включително и в България, за проекти с голямо социално и икономическо значение, както и да допринесе за развитието на малките и средните предприятия. Фондът започва с начално финансиране от 16 млрд. евро от европейския бюджет и 5 млрд. евро от ЕИБ. Част от парите идват от инструмента „Свързана Европа“, който е за инфраструктурни проекти в целия ЕС.
ЕФСИ бе одобрен през юни на срещата на върха в Брюксел (в почивката между скандалите за Гърция) и ще започне да действа до началото на септември. В средата на декември ЕК публикува и пълния списък с проектни предложения на 28-те държави членки. Общият им брой е над 2000, а общата им стойност е около 1.3 трлн. евро. Част от българските предложения са за изграждането на няколко скоростни пътища, жп линии и далекопроводи, както и всички проекти за пречиствателни станции за питейна вода.
Няма коментари!
Все още няма коментари.