Цената на вощениците се вдига двойъно точно преди Рождество Христово по решение на Светия синод взето на осми декември. Разпоредбата е в сила от вторник, 15 декември.
Новата продажна цена на църковните свещи за пакет от един килограм е определена на 80 лв. при 40 лв. досега. От тях повече от половината пари постъпват в бюджета на Св. Синод, повече от една четвърт – в църковното настоятелство и над 13 процента – в епархийския бюджет. Производствената цена остава същата, което пък означава, че не тя е причина за повишаването на продажната цена, а просто стремежът на митрополитите е бил да се получава от продажбата на свещи повече печалба (над 55%) в постоянно проблемния църковен бюджет.За увеличаването на цените на свещите се заговори от миналата година, когато стана ясно, че свещите ще се произвеждат по нова технология. Бяха въведени и восъчни свещи, които обаче се купуват много по-малко, при това качеството на тяхното горене е проблемно. Не се е подобрило за жалост и качеството на парафиновите свещи, а неповишаването на производствената цена означава, че в тази насока синодът не е предвидил нищо.

Основният въпрос, който интересува всички християни, е за единичната цена на свещите от 15 декември 2015 г. За това няма указание в синодното окръжно, подписано от патриарха (виж факсимилето), но е логично да се предположи, че тя ще бъде двойна на сегашната. Т. е. свещи от 20 ст. пак ще има, но те ще са с размера на досегашните от 10 ст. Най-масовата досега свещ, тази от 20 ст. сигурно ще струва вече 40 ст., от 50 ст. ще се продава за 1 лв, от 1 лв – за 2 лв и от 2 лв – за 4 лв. Съответно двойно увеличение може да се очаква и за восъчните свещи.

Традицията да се палят свещи по време на богослужение или в дома при религиозен празник е предхристиянска. В Стария Завет има многобройни примери, където се споменава за използването на свещи в богослужението. Според еврейската традиция в навечерието на събота или на някой друг голям празник се палят т.нар. съботни или празнични свещи, като времето и начинът на тяхното запалване са строго регламентирани в юдейския закон.  Християните запазват употребата на свещи в своите богослужения, като те са имали не само практически функции (да осветяват тъмните помещения, където са протичали християнските събрания), а са имали дълбок символичен характер. Неслучайно в Писанието се казва: Бог е светлина.
Ако евреите виждат и днес в паленето на свещи символ на светлината на Тората (техният закон), който всеки е призван да предава от поколение на поколение, то за християните неугасващият пламък на лампадата или свещта символизира непрестанната молитва към Бога, която като християни сме призвани да постигнем.

Затова, когато влезем в храма, за да се помолим на Бога за някоя конкретна нужда, или да благодарим за някое благодеяние, или просто, за да помолим, ние придружаваме молитвата си със запалването на свещ или кандило.

Ето някои места от старозаветния текст на Библията, където сам Господ нарежда в богослужението да се използват свещи или пък използва кандилата като символи в откровенията си.

И рече Господ на Моисея, думайки: “И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него; … той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато. И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му” (Втора книга Мойсеева, Изход, 25:31,37)
“И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън. И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му; и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво. И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?” (Книга на пророк Захария 4:2-4)
“…после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите; направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза; разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма (Първа книга Макавейска, 4:48-50)
Явно Бог е избрал огъня поради неговите характеристики (светлина, топлина, сила и др.) като особен символ, натоварен с духовно съдържание. Тази традиция продължава и в Новия Завет. Спомнете си притчата за неразумните девици, които не поддържали запалени светилниците си и се оказали недостойни за Младоженеца, коментира сайтът „Двери на християнството“.
Ето как е описано неделното богослужение на християните в Деяния на св. Апостоли: И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи…” (20:7-8)
Всяка година на Великден в Йерусалим, в храма на Христовото възкресение, слиза благодатният огън с Божествен произход, от който всички вярващи запалват своите свещи. След това той се разнася из повечето православни страни, за да могат повече хора да получат чрез него Божието благословение. Въобще, в Своето общуване с хората Бог използва много често материята, тъй като Неговото земно творение е материално, а и след Христовото възкресение не само човекът е осветен, но и цялата материя може да бъде освещавана чрез Божията благодат. Оттук произлиза традицията вярващите да вземат елей от запалените кандила пред чудотворни икони или мощи, да помазват с вяра себе си и своите близки и да получават Божията благословия.