Три часа след раждането си малкото на ламата в зоокъта на Острова вече е на крака, съобщиха наши читатели. Бебето се е родило тази сутрин пред очите на смаяните посетители. Животинката се чувства добре и се радва на топлото слънчево време днес. Най-ентусиазирани от новата придобивка са децата, които не могат да си представят, че ламите раждат толкова големи „пеленачета“, които веднага се изправят на крака.

12438798_943582362344109_631616945_o

 

Ламите са опитомени за пръв път от инките около 4000 г. пр. н. е. в района на  езерото Титикака. Отглеждането им е било от голямо значение за инките. Ламите са били използвани по различни начини.

Младите мъжкари са били принасяни в жертва на боговете. Вълната от ламите се използвала за производство на дрехи и одеала, месото за храна, изпражненията за отопление и тор. Но едно то най важните им качества е било използването на мъжките екземпляри като товарни животни. Кервани от  лами са достигали до най отдалечените райони на империята и са били наричани Корабите на Андите. Ламите са били толкова важни за просперитета на инките, че пастирите на ламите са били изключително уважавани и много добре заплатени.

В диво състояние ламата може да се срещне само в Южна Америка.

Ламите са социални животни и живеят в стада. В стадото мъжките лами се борят помежду си, за да се определи кой ще бъде водачът. Средната продължителност на живота при ламите е 15 – 20 години. Ламите достигнат височина на шията до 180 см, височина на раменете 120 см., дължина на тялото от 120 до 220 см и тегло от 55 до 150 кг. На цвят биват бели, черни, червеникаво-кафяви с бели петна, тъмно кафяви, охра, жълти, червени.

Ламите са преживни животни. В природата се хранят главно с трева, храсти,  лишеи. Отглеждани в домашни условия ядат трева,  сено, зърно, ябълки, моркови, броколи и други зеленчуци.

Размножителния сезон е през септември. Периодът на бременност при ламите трае 11 – 12 месеца. Репродуктивната възраст при женските настъпва на 18 месеца, а при мъжките на 24 месеца. Женските винаги раждат сами, те не се нуждаят от каквато и да било помощ при раждането, обикновено по едно малко, което в началото крият от всички, дори от себеподобните си. Майката  го храни с мляко в продължение на шест седмици, след което го отбива.

* Снимки – Наско Гайнуров