Последният от празничните дни с които се отбелязва Рождество Христово е Стефановден. Светецът с това име, което означава венец е създател на първата християнска общност. Това е и причината Православната църква да му отреди ден, който е трети след раждането на Божия син. Имен ден имат всички, кръстени Стефан, Стефана, Стамен, Стоимен, Станимир, Станимира, Стоил, Станка, Стоян, Стоянка, Таня, Цонко, Запрян и техните производни.

Както вече казахме Св. Стефан е и създател на първата християнска общност. Тъй като тя започнала да набира сила, юдеите завидели на Св. Стефан, обявили го за измамник и го пребили с камъни. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица. През 415 г. мощите на Св. Стефан били открити чрез видението на един свещеник. Те били пренесени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е и последният християнски празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България. На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото. На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.