Две съкровища са задължени да видят посетителите на Регионалния исторически музей – Пазарджик. Първото от тях е тракийско, а второто е датирано като Средновековно. Общото между тях е, че са намерени в две села, а това, което ги различава е не само датировката на откритията, а и фактът, че едното е най-високопланинското християнско село в родопската част на областта – Равногор, а другото е в предпланинските възвишения на Средна гора – Лесичово.

Лесичовското съкровище е открито случайно през 1977 г. от трима работници, които трябвало да прокопаят канал за прокарване на телефонен кабел в селото. Докато правили изкопа кирката на единият от тях ударил нещо метално. Дълбочината била не повече от половин метър. Първоначално те си помислили, че става дума за ръждясала кофа, но когато измъкнали съдинката видели, че е медно котле покрито с патина. В изгнила тъкан в него били повити тринадесет предмета. Мъжете подходили съвестно и веднага уведомили тогавашната управа на селото, а от там потърсили съдействие от пазарджишкия музей. От там дошъл експертът Александър Арнаудов, който веднага установил, че става дума за нещо изключително ценно.

03lesichovo-864x400_c

След като предметите били почистени е станало ясно, че това е истинско съкровище. Имената на неговите откриватели са Йордан Мързев, Благо Ганев и Спас Чочков.

Тринадесетте накита са изработени от висока проба сребро, някои от които с позлата – накит за глава и част от булчински венец, два гердана, мъжки колан, пет пръстена, две гривни, висулка, 5 броя сребърни мъниста и сребърно тасче. Освен тях в котлето грижливо били сложени и две пръчки сребърен припой, използван предимно от майстори златари при изработката на бижута. Съкровището е датирано от втората половина на XVII в. и според историка Лиляна Шулева представлява производствения репертоар на една златарска работилница.

03лесич-колан03лесич-пръстен

* Коланът и един от пръстените, все още не е ясно дали комплектът от Лесичово е носен от мъж или жена

11bekovi-vucha                                                                                                                                                    Около местността Чемериката при родопското село Равногор в древността е имало тракийско селище, за което свидетелстват няколко могили, както и открит там некропол.

 

В една от могилите, липсват следи от погребение, там през 1987 г. д-р Георги Китов намери тракийски некропол от III в. пр.Хр., в който имаше запазени 7 сребърни апликации за конска амуниция, украсени с женски портрети.

След отстраняване на могилния насип са разкрити две ями, вкопани в скалата под могилата. В първата очевидно е горял огън, който почти напълно е унищожил комплект за конска сбруя – юзда, сребърни и бронзови пластини за украса. В другата яма е намерен добре запазен втори комплект, състоящ се от юзда , сребърни мъниста, начелник и седем кръгли апликации от сребро с позлата. Предметите най-вероятно са изработени в края на III – началото на II в.пр.Хр.

По форма и украса начелникът е уникален. Единствен негов аналог в Древна Тракия има сред предметите от загубеното Каварненско съкровище. Двата комплекта гарнитури за конски сбруи са останки от ритуални дарове и вероятно са използвани като свещени атрибути по време на религиозен обред. Според някои изследователи той е свързан с култа към мъртвите. Следите от огън в едната яма и отсъствието на огън в другата са основание за други учени да свързват даровете и ритуала със соларния (слънчевите божества) и хтоничния (божествата на подземния свят) култ в Древна Тракия. Очевидно ролята им в обреда е била толкова значителна, че върху жертвените ями е бил издигнат отделен могилен насип.

Изображенията върху апликациите се отличават със своя реализъм и одухотвореност и имат висока художествена стойност. Шест от тях представляват три двойки нееднакви бюстове на древногръцките богини Атина, Артемида и Нике. На седмата апликация е скулптирано крилато тракийско божество, загърнато в животинска кожа, с бръшлянови клонки на гърдите и венец на главата.

03ravnogor, nikolai genov

* Едната апликация е нагръдна и е с диаметър 28 см. Тя е много елегантна, а лицето на изобразената богиня е изключително одухотворено.