Кои са най-известните Йордановци в Пазарджик?

Името Йордан не е най-разпространеното в Пазарджик, но за сметка на това го носят ключови фигури от различни областти на нашия живот.

Шефът на ОД МВР например е Йордан Рогачев. Той е роден в Стрелча и само преди две седмици отбеляза тридесет и девети рожден ден. В кариерата си старши комисарят е преминал през всички изпълнителски и ръководни нива. Завършил е Академия на МВР и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Работил е в системата на МВР във Велинград, Пловдив и Пазарджик. От 09.12.2013г. със Заповед на Министъра на вътрешните работи е временно назначен на длъжността Директор на ОДМВР-Пазарджик, а от м. юли 2014г. е назначен за титуляр на длъжността Директор на ОДМВР-Пазарджик. За постигнати успехи в служебната си дейност е награждаван многократно от Директор на ОДМВР, Директор на ГДНП и Главен секретар на МВР.

Огромен брой фенове в Пазарджик има Йордан Минев, който от 2011 г. насам играе за „Лудогорец“. Иначе футболистът с не по-малко известен брат – Веселин е юноша на „Хебър“. След като напуска отбора от родния си град, преминава през отборите на „Беласица“ и „Родопа“. През лятото на 2005 г. Минев подписва с „Ботев“ със свободен трансфер. Подписва с българският шампион ЦСКА през януари 2009 г. В началото на 2011 г. се завръща в бившия си отбор „Ботев“. Изиграва първият си официален мач за „Лудогорец“, когато отборът дебютира в най-високото ниво на българския футбол на 6 август 2011 г. в първият кръг на А ПФГ в срещата с пловдивския „Локомотив“ играна в Каварна и завършила 0-0 . През първия си сезон в „Лудогорец“ постига требъл, като става шампион, носител на купата и суперкупата на България за 2012 г. През вторият си сезон в „Лудогорец“ става шампион на България за сезон 2012-13 г. През третият си сезон в „Лудогорец“ отново постига требъл, като става шампион, носител на купата и суперкупата на България за сезон 2014 г. Отбелязва първият си гол  за „Лудогорец“ в 92-та минута на 22 октомври 2014 г. в срещата от груповата фаза на Шампионската лига при победата срещу Базел с 1-0. Този гол придобива историческа стойност за българския футбол, тъй като донася първата победа за български отбор в груповата фаза на Шампионската лига.

Огромен талант в областта на спорта, но в славното за българските щанги време демонстрира и Йордан Биков. Йордан Биков е роден  на 17 октомври 1950 г. в Пазарджик. Още като дете е привлечен от спорта. Първоначално се занимава с гимнастика, но под влиянието на по-големия си брат Георги и учителя си по физическо възпитание се насочва към вдигането на тежести. Йордан бързо напредва в новия за него спорт. На три поредни ученически спартакиади става последователно трети, втори и първи. Усилените тренировки обаче пречат на образованието му и той прекъсва учението за три години. Очевидно е, че за младия Йордан бъдещето е свързано със спорта. За негово щастие талантът му е забелязан и той е поканен да учи в училището „Олимпийски надежди“ в София. Младежът приема поканата и така за него се отваря вратата към големия спорт.

По това време треньор на младите щангисти там е Абаджиев. Старшията налага на учениците строга дисциплина. За него спортът и учението трябва да вървят заедно, като едното не доминира над другото. Ежедневно освен тежките тренировки Йордан полага и големи усилия в учението. По това време бъдещата спортна легенда живее в Банкя заедно с друг голям български щангист – Неделчо Колев.

След като българските щангисти се представят незадоволително на Олимпиадата в Мексико през 1968 г., настъпва промяна в ръководството на националния тим по вдигане на щанги. За треньор е избран Абаджиев. Той залага на състезателите, които познава най-добре – момчетата от училище „Олимпийски надежди“. Първата си голяма титла Биков (категория до 75 кг) печели на европейското първенство в Констанца (1972 г.), въпреки че малко преди това контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в надпреварата. Когато Абаджиев обявява състава за Констанца, Биков фигурира в него, въпреки че изостава с подготовката. Проблемите не успяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-добрите щангисти в света по онова време – Виктор Куренцов (СССР). На Олимпийските игри в Мексико сити 1968 г. Куренцов прави трибой, който никой по това време не може да доближи.

Първите му успехи са от две европейски първенства в Констанца и във Варшава. През 1971 г. в Перу става световен шампион в изтласкването.

Йордан Биков е и Олимпийски шампион от Мюнхен през 1972 г. Поставя и нов световен рекорд в трибоя с 485 кг, който не е подобрен и до днес. През същата година е европейски и световен шампион. Йордан Биков е първият наш щангист с голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла. Обявен е за спортист номер едно на България за 1972 г.

Тежка контузия на коляното му попречва да продължи победния си ход по световните рингове. След като се отказва от активния спорт става треньор в Средно спортното училище „Георги Бенковски“ (Пазарджик). Два месеца е селекционер на националния тим на Китай.

/По-късно ще публикуваме още известни именници/