10ЦЪРКВАТА2

Мястото е в средата на църквата, точно преди иконата на света Петка, както е според преданието.

Пещера през последните години стана известна със своята красива крепост Перистера. Автобуси с ученици, семейства, индивидуални туристи посещават града, но пропускат едно вълшебно място. Църквата „Света Петка“.

Малко преди Гергьовден, преди четири гоини, след 100 години суша чудотворният извор в притвора на храма, отново бликна. Това се случи благодарение на добри хора от областта и усилията на свещеника на църквата – отец  Димитър.

За да не се затлачва аязмото, в импровизираното корито е изграден пояс от камъни и е положена настилка от филц. Поставен е и мрамор във формата на листо, откъдето миряните си наливат от животворната вода. Мраморната фигура и помпата, която изтласква водата, са дарени на църквата от вярващи благодетели.

Проби от водата са занесени и в Регионалната здравна инспекция за химичен анализ. Водата е годна за пиене, но най-важна е вярата. Който вярва, ще получи и изцеление. Църквата „Света Петка“ се намира в южния край на гр. Пещера, недалеч от часовниковата кула „Сахата“.

10ЦЪРКВАТА1

Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е осветена от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин вероятно през 1711 г. Първоначалната църковна сграда е била значително по-малка и както сегашната, вкопана в земята (13 стъпки), съгласно изискванията на османската власт – „да не бъде по висока от феса на турчин яхнал кон“. Впоследствие към църквата е изграден манастирски метох (XIX в.). През 1902 г. най-старата църква в Пещера изгаря, по неизвестно какви причини. Но не след дълго, през 1904 г., храмът е въздигнат наново във вида, в който го виждаме днес. Осветен е на 22 май 1905 г.

Ценни сведения за пещерската църква „Св. Петка“ намираме в книгата на  възрожденеца Стефан Захариев – „Географско – историко – статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Според писанията на  изследователя: „В тая черкова се намира и чудотворната икона на Св. Петка, дето на 4-ти Октомврия става тържество, та много поклоници отиватъ отъ градътъ и от селата, най-вече които страдат отъ очеболие и чудѣсно се исцѣляват. Тая икона в завоеванието като развалили турците старата голѣма черкова Св. Петка (на която развалините стоят из вѫн селото) нѣкой свещенникъ ѩ скрилъ въ една отъ близките длъбоки пещери, та преди 120 години  нѣкой Турчинъ отъ селото  ѩ намѣрилъ тамо и  ѩ занѣсълъ у дома си за да ѩ продаде, но отъ едно страшно предвидѣние ся уплашил и посвятилъ кѫщатѫ си на Святицѫтѫ за черкова, която незабавно съградили Българите, дето и сега  освѣнъ черквата и  мѣтохътъ нема други християнски кѫщя, и понеже много Турци ся исцѣляватъ въ тая черкова, почитат  ѩ съ благоговѣние.“.

 

Чудотворната икона на Св. Петка и днес се съхранява в пещерския храм „Св. Петка“.

10църква св.петка

Както се вижда, описанието потвърждава логичното заключение, че църквата „Св. Петка“ приема името и се явява наследник на стара средновековна църква на хълма Света Петка, която около 1865 г. била в руини. Днес предполагаемото място на този старинен храм влиза в реставрираната крепост „Перистера“ и при него е възстановена църква – кула, която също е посветена на Св. Петка. В този ред на мисли трябва да се спомене и една легенда, разказваща, че на мястото на пещерската църква „Св. Петка“, преди да бъде изградена (преди повече от 300 години), имало черничева градина и под едно от дърветата била намерена въпросната чудотворна иконата, а целебният извор (аязмо) бил под нея. Ликът на Света Петка дошъл от Търновско след разрушаването на местния храм (на хълма Св. Петка) и неизвестна ръка оставила иконата на дървото.

За кратко време славата на иконата и извора се разнесла надлъж и нашир и на това място, което се превърнало в християнско оброчище, с надежда за изцеление, започнали да идват много хора. За да оздравеят, поклонниците преспивали тук и миели лицата и очите си.

Едно от преданията за чудодейната сила на аязмото и иконата на светицата лечителка разправя за  изцелението на детето на татарпазарджишкия валия: „Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явила жена в черни дрехи, която и казала да отиде до пещерското оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на жена си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора. Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера.

Останали една нощ при християнското оброчище, а детето измило лицето си с целебната вода. На другия ден си тръгнали към Татар Пазарджик, но по същото време валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала.  Той се сетил къде са отишли, вбесил се и искал да накаже непокорната си жена. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала, при което бащиното сърце трепнало. Вместо наказание душата му се размекнала и валията измолил да се направи джамия за мюсюлманите в съседство на оброчището, а на мястото на аязмото измолил разрешение да се съгради православен храм, но малък, да бъде вкопан в земята, така че да не се вижда.“ Така, според легендата, била построена църквата „Света Петка”, която първоначално е била малка, вкопана в земята, а днешната, макар и значително по-голяма, след обновяването ѝ в началото на XX в., е оставена вкопана на 13 стъпки под нивото на главната улица, до която се намира.

Интересно е, че чудесата в това свято не са изявяват само в легендите, а продължили да се случват и в по-ново време и дори в наши дни. Така например при пожара през 1902 г. иконата на лечителката Света Петка не изгоряла в пламъците и се пази до днес. Спасява се по чуден начин – била e намерена у едно турско семейство, без никой да знае как се е озовала там.
Последното чудо е свързано с излизането на бял свят на чудотворния извор, след като в продължение на повече от 100 години бил пресушен.  Ценната „находка“ е открита случайно по време на ремонт на стария дървен под на църквата, предприет от свещеника на храма – отец Димитър. Тогава, под изгнилото душаме открили мраморен камък, а под него, след като разровили, бликнала светата вода. Забележително е, че това се случва седмица преди Гергьовден (6 май) в 2012 г.  или точно 107 години след освещаването на храма (1905 г.), извършено вследствие на  тогавашното обновяване на църквата.
Днес, аязмото с целебна вода, на което дължи възникването си храмът „Св. Петка“ в гр. Пещера, е отново достояние на миряните и всеки дошъл тук с вяра и любов към Бога, може да получи Неговия благодат.

Източници:
1. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
2. Местен осведомител – Свещ. Димитър Василев, завеждащ храм „Св. Петка“ в гр. Пещера.