Литературният критик Никола Иванов и Хари Хараламбиев представиха снощи пред „Ротари клуб“ – Пазарджик романът на Стефка Венчева „Аврамови хроники“. Събитието се състоя по време на регулярните сбирки на приятелите, които имаха възможност да зададат своите въпроси към авторката, а също така и да представят своите виждания за събитията описани в книгата.

Никола Иванов описа перипетиите, през които е преминал ръкописът на романа, за да се стигне до издаването на книгата в издателство „Сиела“, а също така изтъкна фактът, че смята книгата за едно от най-ярките произведения на съвремието, което няма аналог като тематика.

Литературният критик е един от малкото истински познавачи на съвременния литературен процес в страната и единственият, който още преди години се осмели да каже истинското си мнение за творчеството на утвъдени авторитети като Любомир Левчев.

ПАМЕТ СРЕЩУ ЗАБРАВАТА

Хари ХАРАЛАМБИЕВ

Да представя книгата „Аврамови хроники“, автор на каято е Стефка Венчева за мен е море от прекрасни възможности. Когато четях ръкописа, съзнанието ми беше пронизано от въпросите – какво ново ще ни каже авторката за Възродителния процес, какви цели е преследвала сядайки над белия лист и не на последно място, как ще общува с думите, за да не ги похаби от прекомерна употреба?

Смея да твърдя, че книгата ни е необходима, същностно необходима, защото е философия на сърцето, на нейната авторка. Вън от всякакво съмнение в романа Стефка Венчева е служителка на истината и господарка на думите. Написаното, обсебва читателя със своя стил, който е послание и носи увереност. Стилът пали въображението.

Авторката е честна и безкористна. Всичко в романа е фокусирано срещу съпротивата на злото и затова вярвам в морала и искреността на Стефка. Когато тя ни разказва за своите герои, Венчева се е опряла на жизнаната си мъдрост, която и е позволила да създаде галерия от образи – трагични и неповторими, посланието на романа се съдържа в изискано написания предговор: Да не бъдт забравени хора и събития, толкова повече, че Хенри Милър – писател с многостранен талант напомня:“Мисията на човека на земята е да помни.“

Романът не бива де се преразказва, а да се прочете по възможност със страст, защото той ни внушава, че е невъзможно бягството от носталгичната памет на миналото. Със силата на писаното слово авторката разкрива картината от недалечното минало – минало, в което се сменяха имената на част от нашите сънародници, минало – конфликтно и противоречиво. 

Смея да твърдя, че Стефка Венчева е държала сметка за човешката светлина у хората, за които пише, назовавайки ги с истинските им имена.

Преди време определих „Аврамови хроники“ като кървяща рана върху снагата на многострадалната ни Родина. И днес заставам зад това определение. Стефка се е срещнала със суровата и не гримирана действителност. И бидейки творец с морално грамотно сърце, тя съпреживява живота на своите герои. Затова редовете излязли изпод нейното перо, са огледало на душата и.

Романът е населен с живот, с идеи и образи на вдъхновено съпреживяване с героите, всеки от които е ярък и неповторим. „Аврамови хроники“ е вариации на тъгата, но и на оптимизма. Авторката е дала глас на безгласните. Ще цитирам могъщият интелектуалец Петър Увалиев, който в беседите си по ВВС, разсъждава за доброто и злото:“Злото е вродено в душата на човека. А и самият демон е объркващо двулик. Всички сме зли и всички сме добри. Смущаващо е, че не знаем кога сме зли и кога сме добри. Това е нашата прокоба и нашето спасение“.

В романи като „Аврамови хроники“ виждам нашето спасение, защото то е изтъкано от човечност, защото творчеството на Стефка Венчева е с високи валенции. В него има една чисто човешка сълза.