В един бар влязъл кон. Съблякъл си палтото. Свалил си шапката. Закачил ги на закачалката. Отишъл на бара. Седнал спокойно и казал на бармана:
-За мен едно голямо, доматен сок и фъстъци, моля!
Барманът облещил очи като месечини. Загубил дар слово. След няколко секунди се освестил:
-Да-а. Заповядайте! Ей сега ще ви сипя питието.
Конят продължил:
-Вие не се удивлявайте. Работя тук наблизо и смятам често да ви посещавам.
Барманът грабнал телефона и веднага се обадил на свой приятел, който работил като директор на цирка:
-Братле, зарязвай всякакви там котки, кучета и шимпанзета и утре ела веднага при мене в бара. Тук имам говорещ кон. Не се бъзикам. Ела и ще видиш. Не съм пиян. Сериозно ти говоря. Тук при мен дойде говорещ кон. Ако го вземеш в цирка ще избиеш рибата.
На следващия ден барманът и директорът на цирка стоят в бара и чакат да дойде коня. По едно време конят пристига. Пак си съблякъл палтото. Свалил си шапката. Закачил ги на закачалката. Отишъл на бара. Седнал спокойно и казал на бармана:
-Едно голямо, моля! Доматен сок и този път без фъстъци, че вчера имах киселини от тях. По-добре малко маслинки.
Втрещеният директор на цирка се присламчил до коня:
-Извинявайте. Разбрах че работите някъде наблизо. Ако не е тайна, колко ви плащат?
-200 евро на месец – отговорил конят.
-Знаете ли, какво? – продължил директорът на цирка. – Елате да работите при мен. Ще ви плащам 1000 евро на месец. Поемам и всички останали разходи. Ще ви осигуря прекрасни условия.
Конят се замислил:
-И какво е естеството на работата? Къде трябва да работя?
-В цирка – отговорил дитректорът.
-Имате предвид, онова място с много светлини, публика, музика и онова кръглото място, как му беше името. Арена. Да. Арена.
-Да. Да. Точно така – въодушевил се директорът.
Конят пак се замислил и след това казал:
-Предложението ви е много интересно, но за съжаление ще трябва да откажа. Но ако ви трябва стругар, ми се обадете веднага.