Днес е денят на безсмъртните, с други думи Атанасовден. Посветен е на Св. Атанасий Велики и се счита, че от 18 януари природата се готви за настъпващата пролет. Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна. В община Пазарджик днес ще отбележат празника 2869 души кръстени с тези имена. 

АТАНАСОВДЕН
ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК АТАНАС АТАНАСКА НАСКО НАСКА ТИНКА ТОНКА ОБЩО
ГР. ПАЗАРДЖИК 1068 389 61 139 97 12 1766
С. АЛЕКО КОНСТАНТИНОВО 38 16 1 8 3 0 66
С. АПРИЛЦИ 2 1 0 0 1 0 4
С. БРАТАНИЦА 32 15 3 7 3 0 60
С. ВЕЛИЧКОВО 22 13 2 1 5 0 43
С. ГЕЛЕМЕНОВО 10 5 0 1 1 0 17
С. ГЛАВИНИЦА 44 18 3 1 6 0 72
С. ГОВЕДАРЕ 17 15 0 1 4 2 39
С. ДЕБРЪЩИЦА 16 11 0 0 0 0 27
С. ДОБРОВНИЦА 23 8 1 1 3 1 37
С. ДРАГОР 14 8 1 3 7 1 34
С. ЗВЪНИЧЕВО 30 12 3 0 2 0 47
С. ИВАЙЛО 46 20 3 4 4 1 78
С. КРАЛИ МАРКО 1 1 0 0 0 0 2
С. ЛЯХОВО 8 3 0 1 0 0 12
С. МАЛО КОНАРЕ 36 18 5 6 4 0 69
С. МИРЯНЦИ 8 3 0 0 0 0 11
С. МОКРИЩЕ 34 11 2 2 7 0 56
С. ОВЧЕПОЛЦИ 19 7 1 0 0 0 27
С. ОГНЯНОВО 37 21 4 6 7 0 75
С. ПАТАЛЕНИЦА 13 7 0 0 1 0 21
С. ПИЩИГОВО 9 6 0 1 1 0 17
С. РОСЕН 11 2 0 1 1 0 15
С. САРАЯ 20 2 3 2 5 0 32
С. СБОР 9 2 0 0 0 0 11
С. СИНИТОВО 21 6 0 4 0 2 33
С. ТОПОЛИ ДОЛ 8 1 0 0 0 0 9
С. ХАДЖИЕВО 12 4 0 1 2 0 19
С. ЦАР АСЕН 5 0 0 0 0 0 5
С. ЦРЪНЧА 23 7 1 0 0 0 31
С. ЧЕРНОГОРОВО 46 28 0 2 5 0 81
С. ЮНАЦИТЕ 28 20 2 0 3 0 53
ОБЩО 1710 680 96 192 172 19 2869

Празнична трапеза трябва да е нагиздена с пита с мед, както и черна кокошка.

Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.
Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип).
За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. На Атанасовден се заколва пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка.
Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

Поверия
Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима”, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!”
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

Една красива легенда
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци “затоплят земята” и “я обръщат към лято”.

Зимният Атанасовден има и свой летен антипод – свети Атанас летни (5 юли)