Една гигантска постройка се превръща в символ на Пазарджик в продължение на няколко века – Куршум хан, мястото където отсядали знатни и простосмъртни гости на града, където имало десетки дюкяни, в които кипяла оживена търговия. Място където познати и непознати можели да си разменят новините за живота в близки и далечни краища на империята. Благодарение на него градът се превърнал в оживено кръстовище, където прииждали нови и нови хора. Величественият архитектурен обект се появява в края на 16 век, за да просъществува до Освобождението през 1878 г., когато е опожарен и зличен. Къде се е намирал митичният хан?

23пловдив

Пловдивският Куршум хан е бил разположен върху площ от 3 637 кв. м, това е централната му порта

Според сведенията на проф. Иван Батаклиев, той имал пирамидална форма и заемал пространството между днешните ул. „Константин Величков“ от Спортната зала /на север/, там се е намирала главната врата на исполинското съоръжение, „Втори януари“ – на запад, „Батак“ – на изток и „Генерал Гурко“ на юг. Мястото, където по-рано се намираха градските хали е било в двора на хана.

Името на хана идва от оловните покривни плочи и кубета, а на турски думата за олово е „куршум“. Сградите в него са двуетажни и заемат площ от 11 570 m2. За това как е изглеждал можем да съдим от стари снимки на пловдивския Куршум – хан, който е бил по-малък като площ, но доста приличал на пазарджишкия по архитектура.

23куршум хан4_plovdiv_3_1_2_2_248

Изглед отвътре на пловдивския Куршум хан

Ето какво казва за него очевидецът и пътешественик Евлия Челеби: „Керван сараят на Макбул Ибрахим паша, везир на сулант Сюлеймана, е една голяма крепост вътре в града. В него има обор за 2000 камили, конюшня за 3000, 70 – 80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци,  кьошкове за проходящите везири и министри, и за 200 кьошкове за бедните гости, които се намират над страничните кьошкове от двете страни на големия хан, железни куки на стената за окачване на оръжия и пушки, както и железни халки на стената за окачване на оръжия и пушки, както и железни халки за връзване на жребците. 

23куршум хан

Пловдивският Куршум хан

Летният площад се казва „Гюверджинлик“ /гълъбарник/ и е голям. Той е покрит, с едно високо кубе, което е дървено. Около него са летните кьошкове без огнища. Външният харем също е голям площад, послан с бели камъни и може да побере пет хиляди жребци, като да е цариградският хиподром. Тъкмо в средата на този харем има един голям и кръгъл басейн, в който всички проходящи поят добитъка си. В тази страна на харема има един голям имарет /сиропиталище/, гдето се дава храна без значение дали гостите са грешници, неверници или пък жестоки хора, щом един път те пребивават тук.

Денонощно всички служещи взимат от кухнята и носят на всяко огнище по една медна тепсия, в която има по един тас житна чорба, по един хляб и по една лоена свещ за всеки човек, а пък за всеки жребец се дава една по една торба храна. Раздаването на храната става след залез слънце. Такова е завещанието и вечната воля на вакуфския завещател. Бог да го прости!

23kurshum_han_4 - пловдив

След вечерната молитва свири сигнална музика и железните врати се затварят. При зори пак свири сигнална музика и вратите е отварят, след като се извърши проверка на пътниците. Всяка вечер този керван сайрай се пълни с всякакви хора. В северния ъгъл на външния харем на хана има една дървена кула с часовник, който винаги известява петте времена, /времето за молитва на мюсюлманите/ и полунощието.

Благодетелят, виновникът за всичко това е Макбул Ибрахим паша, но когато той бил убит, ханът останал недовършен, тъй като на горният перваз на желязната ханска врата има надпис: „Нека жадните за вода се молят богу за душата на строителя, Айше султан е докарала с богоугодни цели текущата вода“.

Действително стиховете са тъмни и недобре римувани, но най-после такъв е надписът. Каквото и да е, аз вече цели четиридесет години пътувам по отоманските, персийските, арабските, полските и чешките земи, и досега не съм виждал такъв голям хан, да прилича на крепост.“

Само за сравнение, пазарджишкият Куршум хан е бил по-голям от пловдивския. През 1574 г. великият везир Дамат Ибрахим паша започва строителството на най-големия турски паметник в Пазарджик. Но не успява да го завърши, а това се подразбира от надписа на хана цитиран от Евлия Челеби. Ибрахим паша е зет /дамат/ на султана Мурад III. Той е женен за дъщеря му Айше, която четем и в надписа на пътешественика. Ибрахим паша намира смъртта си нейде по бойните полета, но жена му продължава делата му. Тя се жени още два пъти след смъртта му.

Sultan_Murad_III

Султан Мурад III, избива всичките си петима братя, когато се възкачва на престола.

Баща й султан Мурад III пък е бил човек на живота, той се жени за дъщерята на венецианския аристократ и управител на остров Корфу – Джорджо Бафу. По рождение съпругата се казва София, но е преименувана в Сафие Султан. Тя остава в историята като една от петте най-влиятелни жени от времето на Османската империя. Та точно тази светска в някакъв смисъл жена е майка на Айше, а преводът на името на дъщерята пък е Ева.

И така Айше е омъжена за Ибрахим паша и по тази причина той става везир. Идеята за построяването на хана принадлежи на гражданите на Татар Базар, които лично се срещнали с Ибрахим паша по време на похода му към бойното поле по време на т.нар. Егерска война. Факт е, че той назабавно откликнал на просбата им и строителството започнало. Освен като станция, ханът разполагал със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров по онова време.

Хората, които населявали града тогава били с различен етнически произход - татари, османски турци, юруци, българи и …цигани. Християните се занимаваи основно с търговия на храна, напитки и месо. Останалите били заети с администраторски длъжности, военни дейности или са били религиозни ислямски проповедници. В края на VXI век от Пловдив в Пазарджик се преселили голямо количество арменци.

Построяването на Куршум хан има огромно значение за развитието на града, защото според регистрите само за двадесет години населението е набъбнало почти двойно. Появили са се пет нови махали.

Голям е и процентът на заселилите се в Пазарджик гърци, но истински бум в заселването на християни българи настъпва в същия период. Според сведения на Григор Бойков в труда му „Татар Пазарджик“ пише, че през 1596 г. в Пазарджик има само 44 християнски домакинства. След завършването на комплекса Куршум хан, през 1614 година – християнските домакинства вече са 105, като 21 от главите на семейства са споменати поименно в регистъра като новодошли в града.

През 1614 г. в административните документи за първи път се появяват и евреите, които също трайно се заселват в разрастналия се град. Те са общо седем домакинства, като се предполага, че са пристигнали от Пловдив или София. Братята роми са отбелязани с 34 домакинства, като първият циганин идва в града според регистрите през 1570 г.

Търговията

Мястото на Куршум хан не е избрано случайно. Той е достатъчно далеч от коритото на Марица, която по това време е една от големите плавателни реки на Османската империя и служи за превоз на стоки, но в същото време достатъчно близко, че да я използва.

24-Via_Egnatia-en

По това време наводненията от прииждането на реката били чести явления и заради този факт, градът бил разположен по-далеч от нея. В този период Пазарджик е много близо и до римския път Виа Егнация, свързващ Цариград с Беломорска Тракия и югозападните български земи.

Освен тях се появяват и редица нови търговски пътища, свързващи най-значителните производствени райони на Балканите. Край тях се издигат керван-сараи, където пътниците и търговските кервани могли да намерят подслон и сигурност за живота си и за превозваните стоки.

Край тези най-важни търговски, а при нужда и военни пътища живее и основната маса на войниците, които се грижат за нормалното функциониране на пътните артерии.

 

Ролята на харема

Ханъмите в харема са имали за цел да развличат първенците на града, а също така и техните гости, но най-вече войниците на султана, които трябвало да охраняват пътищата и стоките на господаря си.

23харем1

Момичетата не са разполагали със сараи като тези в Истанбул, но се предполага, че са ползвали определени привилегии, но са били далеч от столичния лукс. Как са изглеждали тогавашните жени за развлечение, може само да се гадае, но те са били длъжни да поддържат тялото си чисто, а освен това са ги учили на обноски, както и на женска изкусност в леглото.

За да можете да си представите по-добре животът им, ви предлагаме картини рисувани от художници на базата на описания от харемите в Османската империя от онова време. Вероятно сте забелязали, че Айше е прекарала течаща вода в Куршум хан, лукс който малцина християни можели да си позволят по онова време. Редовите граждани ползвали вода от кладенците в двора.

Кадъните в харема приличали на Шехеразада от арабските приказки в „Хиляда и една нощ“. Някои от тях били християнки, задигнати от родителите си в ранно детство, възпитавани да даряват сладострастие. Но така или иначе притчата за арабската принцеса оживява, за да започне през другата нощ своята нова вълшебна приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайни като самия живот.

23харем

При избор на султанска наложница за през нощта султанът е спазвал определен ритуал, изпращайки на избраницата си подарък (най-често – шал или пръстен), разказва дворцовият етикет на Османската империя, всички останали спазвали правилата валидни за султана.

След „поканата“ девойката е минавала през банята, след изкъпването е обличана в най-хубавите си дрехи и придружавана до вратата на спалнята на султана, където е следвало да го изчака и в никакъв случай не бивало да си ляга преди да пристигне той. При влизане на султана в спалнята наложницата пропълзявала до коленете му пред леглото и целувала килима пред нозете му.

На сутринта султанът изпращал богати дарове на наложницата или в харема, ако през нощта с него тя му се е харесала и съответно се е справила добре на държавното ложе.