Над двадесет горски ушати сови са накацали на дърво в центъра на Пазарджик, съобщи фоторепортерът и оператор Стоян Георгиев. Той е заснел една от защитените горски ушати сови, която се препича на слънцето в парка. По външен птицата напомня бухал, но е значително по-дребна. Размахът на крилете ѝ е около 86-98 cm, дължината на тялото – 31-37 и тежи между 220 и 650 гр. Половият диморфизъм е слабо изразен, като женските са по-едри и тъмно оцветени. Както повечето совоподобни е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има „уши“ от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите. Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за совите тонове.

Среща се във всякакви типове гори-иглолистни, широколистни и смесени, в равнини, низини и планини, ако е оставена на спокойствие се заселва и в паркове, но като цяло отдава предпочитание на иглолистите гори. В по-студените северни райони се доближава повече до човешките поселения. В северните райони е прелетна, в зоните с умерен и субтропичен климат в Европа, Азия и северна Африка води уседнал начин на живот и в тропиците се появява предимно за да зимува.