От четири дни насам баща ми не е приемал храна и не общува с никого, съобщи Борис Евстатиев. От два дни насам тай не разпознава брат си, а вече и мен. Ако целта на съдебната ни система е да го убие, това много скоро ще се случи, твърди Борис.
От 2008 г. насам Иван Евстатиев страдал от биполярно личностно разстройство. То се характеризира с бърза смяна на настроенията, депресия и склонност към самоубийство. Според статистиката около 1% от хората развиват биполярно афективно разстройство в даден етап от живота си. Засяга по равно и двата пола, най-често се появява около 30-годишна възраст. Все още не са изяснени точните причини за появата на това заболяване. Хора, които имат роднини, боледували от него са по-застрашени, отколкото останалите хора без генетична обремененост. Освен ролята на наследствеността, за развитието на болестта са отговорни различни психосоциални фактори, като стрес и различни тежки ситуации.
Изключително съм притеснен от състоянието на баща си и смятам, че той трябва да бъде настанен в болнично заведение. Вчера по време на процеса в Пловдив баща ми не е искал да отговаря на съдията. Не знам дали изобщо е знаел къде е. Днес той не може и да ходи, разказа Борис.
Знам, че на никой не му пука за него, знам, че сега всички ще скочат срещу мен. Но съдебната система трябва да се грижи за всички хора, включително и тези, които са обвинени. Все още нищо не е доказано, всеки е невинен до доказване на противното. Но, ако не се вземат мерки, баща ми няма да успее да дочака решението на съда.
Аз също подкрепям сина на обвиняемия ДЪРЖАВАТА е длъжна да грижи за задържаните и при условие че вината му нее доказана още**
Нека да го прегледат, нека да излезе официално решение на лекарите, с техните имена и подписи, че Евстатиев е наистина болен. А като е с такава диагноза, как така се мотае като градоначалник?! Значи за кмет- става, а за подсъдим- не става. Някак си не се връзват нещата. Но да го прегледат, а заключението- да се знае от кого е дадено!