Православната църква днес отдава почит на успението на Константин Кирил философ. Той е роден през 827 г. в Солун, Византия. Той е едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Лъв, подстратег на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Братята владеят на високо ниво старобългарски, гръцки и латински език.

Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са гърци, а простонароден славянски братята научават на пазара в Солун. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята.

През 843 година, запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Магнаурска школа. По време на следването си младежът напълно проявява своите големи таланти, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. Те не са във възторг от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград.

Освен науките, Константин владее на високо ниво старобългарски, гръцки, латински, еврейски, ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици. След завършването на Магнаурската школа, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс – поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ (Константинопол). Но влечението му към към научен труд и презрението към столичната суета го карат буквално да се скрие за цели 6 месеца в един манастир.

Когато е открит от патриаршията и правителството, е привечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище „философ“. През годините Константин получава няколко много важни мисии, на някои от които е придружен от брат си Методий. Най-важната мисия на двамата братя е създаването на първата славянска азбука.  Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия.

Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгът.

Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа – Бог, син и дух, няма начало, нито край. Така глаголицата, с тези три основни знака-символи, се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.

През 867 г. Константин, брат му Методий и техните ученици заминават на мисия в Рим, която продължава 14 месеца. По времето на тази мисия Константин заболява. Малко преди смъртта си приема „великата монашеска схима“ с име Кирил, с което остава като светец в историята както на Православната, така и на Римско-католическата църква.

Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим. За поредна година българската диаспора във Вечния град се поклони на гроба му. Там е е сборен пункт за българите в Рим и на 24 май.