Кметът на община Лесичово – инж. Серьожа Лазаров ще награди най-успешните художествени изображения и преписи на патриотични произведения и „История славяноболгарская“ направени в рамките на кампания „Да направим препис“. В инициативата са се включили хора на различна възраст в Лесичово и Калугерово, като преписите са се събирали в читалищата на двете населени места, съобщи зам.кмета Веселина Милкова.

Инициативата „Да направим препис“ събра десетки жители на Калугерово в НЧ „Теофил Бейков-1907″. Деца от 6 годишни до 83 годишни са сред участниците, разказаха от читалището. Подкреп са оказали бивши и настоящи учители от Калугерово. След като преписваха Паисиевата „История славяноболгарская“, бившата учителка по история и български език Кръстанка Благова, която е на 83 години, запозна присъстващите с някой исторически събития, едно от които е как е било опожарено училището в Калугерово през 1876 г. и са правили колиби, за да може в тях да учат децат. По-късно дошли представители от Европа и попитали населението, от какво имат най-много нужда, хората са казали училище.

Ето и поемата написана от Кръстанка Благова за:

КАЛУГЕРОВКАТА АНИЦА-АНА

Красива гора със зеленина вечна!
Красиво поле с река голяма!
И хубаво село със хора мили-
скромни, работливи, а и красиви!
Казват, че хубоста е дар от бога.
Красотата, мечта от всеки желана,
но носи ли на всеки радост
във първа младост, неже ли в старост!
Заплакала е Анина майка,
жално си плаче, горко се вайка
„Ане , Анице , едничка на майка ,
що мило чедо с тебе стана ?
Де още да ходим, къде да те търсим,
хубаво мое момиче ?
Твойте братя къде ли не ходиха,
питат, разпитват, нийде те няма!
Търсят изчезнало малко момиче ,
с очи черни , калугеровски череши ,
с лице бяло поруменяло ,
с къдрави коси на плитки сплетени .
Чуди се , мае се Анина майка ,
помен за умряло ли да и правят ,
или за здраве да и разнасят
че и ден, и нощ им мъка донасят.
Братята й децата си на Ана кръстиха.
Ана Аница, българско име .
Да и се името често споменава ,
та дано им се от мъка отнема.
Много тежки години минаха.
А все още тъгуват по Ана.
Много от българите свободно заживяха .
Македонци и тракийци под робство останаха.
Когато черковната камбана забива тревожно ,
всички разбират – войната балканска започва ,
мъжете с пушки и бели торби тръгнаха
да освободят поробените братя.
През Пазарджик и Пловдив бързо минаха ,
За одринската крепост голям бой спретнаха ,
военните специалисти твърдо предричат ,
Одрин да падне – категорично отричат!
Храбро се българите сражават!
Падат , стават , но побеждават!
Бойно знаме в плен не дават !
Първи в света ероплана в битка употребяват !
И о , чудо! Одрин пада!
Живите , своите мъртви погребват .
Българи мъжки сълзи проливат .
Като кръстове над другарски гробове забиват.
Рано в събота сутрин ,
ханъма в черно приижда.
Гробовете свидно на кръст прелива ,
и бързо се назад повръща.
-Кадя си тръгнала ханъмо?
Тия са гробове български!
Добря ги преля и цветове остави ,
че не са турски гробове , не разбра ли?
Понечи жената да се повърне ,
но сякаш и се крака подкосиха.
Нашенската дума „кадя“ я развълнува
и плачешком тихо продума:
-Не съм сбъркала войнико ,
за българско ми гори сърцето!
Аз съм момиче ,
на 9 май на черква с мама ходихме ,
на Калугеровския манастир „Св.Никола“ ,
между Тополница река и връх „Св.Илия“ .
До дома се вече прибрахме ,
в махалата „Кръста“ живеехме .
До двора ни чешмичка шуртеше ,
останах след мама вода да пия.
Изневиделица турци на коне спряха ,
набързо с мен на далеч отлетяха.
Плач , молби , не ги трогнаха ,
в Одрин в харем ме откараха.
Когато малко поотраснах ,
съпруга ме Ахмед направи ,
родих му и отгледах пет сина ,
все стройни , високи , левенти.
Като вуичовците си красиви ,
и като тях не са свадливи.
Питаш защо ми са тъжни очите ,
но смея ли да разкажа?
Живота на децата си да опазя …
всякакви мъки понесох .
Ахмед жени и деца има много ,
има и приятели и душмани .
Някой съпруги с лекота мъжа си убиват ,
за псувня , ревност или наследство .
За мен Ахмед е поробител ,
но е грижовен баща , на децата пазител.
Със мен се Ахмед добре отнася ,
направи ми стая с българска украса ,
но сама си в нея български говоря ,
с възглавници и миндери , а не с хора.
И както кръстовската чешма не пресъхва ,
както Тополница калугеровското поле напоява ,
и в него всичко расте и плод дава ,
над село лете и зиме зеленее гората ….
Ех , за тама , за Калугерово ми копнее душата ,
за бащин дом и братя мили ,
за добра и свидна майка ,
що непрекъснато за мен се вайка …
Как да не ми мокрят очици ,
като двете кръстовски чешмици ?
Но никой тук ми мъка не знае ,
а сега нашенската дума „Къдя“ отприщи .
Та си Аница преживяванията разнищи ,
сякаш и подсъзнанието подсказа ,
че за мъката си на калугеровци разказа ,
как и колко я съдбата наказа.
Не може повече Георги да издържа ,
мъжки си сълзи да задържи ,
левия си ръкав повдигна ,
от изгорено си белег показа .
-Братко Георги ! – изтена Аница ,
– Милата ми сестрица Аница – мъченица !
О , как да кажа , какво после стана ,
като се живи хванаха , а се мъртви пуснаха .
Раната от куршуми кърви и заздравява ,
болката от милост-
душата изгаря , сърцето стопява ,
обичта към родното – робския страх надделява.
Ех съдба българска съдба !
Съдба на жена мъченица !
Що родния край безкрайно обича
и с много обич , калугеровка се нарича .
Що да разкажем за калугеровката Ана ,
за човечността и голяма
като момиче , майка , съпруга !?
А дали има , като българката друга ?
Прочетете и …ако можете ми простете.
Истинска , но много тъжна Ви случка разказах ,
а защо ли толкова често в Калугерово
се среща името Аница – Ана ?
Името Ана с гордост носете .
Красотата и добротата съхранете,
обичта към родното опазете .
Нека Калугерово и България пребъдат във вековете!
Кръстанка Спасова Благова