Задушница преди Великия пост се отбелязва днес от всички православни християни. В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в памет на мъртвите. За помена се приготвя варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре.

Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това.

Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обичайно Задушниците са четири – преди Месни заговезни, Черешова задушница, около Димитровден и Архангеловден.

* На корицата – Иван Мърквичка, „Задушница“, 1890 г.