Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден, отбелязваме го днес. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.

Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки“ (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.

На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. Идната неделя ще отбележим Сирни заговезни и след това започва великият строг пост.

За трапезата на Сирни заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате…”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка.

КОГАТО ЗАГОВЯВАМЕ

Свещеник Ангел Величков

Състоянието, в което се намираме на Заговезни, в самото навечерие на светата Четиридесетница, малко прилича на състоянието на човека преди смъртта. Тогава той се разделя с навиците си, с любими места и хора, с всичко, към което го придържат земните обвързаности.

Неумолимо настъпва смъртта, както и датата, определена от св. Църква за начало на Поста не може да се промени, не може да се отложи. Разделяме се също и с останалото, което наричаме удоволствия. Съпружеското общение навлиза в период на въздържание. Шумните събирания на чашка с приятели спират.

Разделяме се с храните, които толкова много обичаме, че сега ни е ужасно мъчно за тях, почти непоносимо. И недоумяваме как ще издържим толкова време без ароматните сирена, без любимото ни плодово мляко, без вкусния колбас на закуска. Дори сметаната в кафето ще трябва да я забравим, все едно не съществува.

Ето защо на Заговезни ядем, консумираме точно като за последно ­ и този израз тогава се разбира в най-буквалния си смисъл.

Тогава приличаме на хора, които през целия си живот са имали една-единствена цел ­ да си вземат своето, да черпят с пълни шепи и да си поживеят, защото животът е кратък. И смъртта ги заварва все още със същия неутолим копнеж, но вече отчаяни, притеснени от края на всичко, насила изкоренени от онова, в което така здраво са се вкопчили.

Не ни ли заварва така и Великият пост?

Като че ли това е момент, в който доста обективно можем да преценим духовното си състояние. Защото колкото по-настървено заговяваме, толкова по-силна се оказва нашата привързаност към тленните неща. Обикновено ние не я забелязваме, не й обръщаме внимание. Страстите са станали наша втора природа, с която дори се чувстваме комфортно.

Сега е времето да осъзнаем това чрез скръбта по онова, от което се лишаваме.

За нашето самолюбие е болезнено да погледнем в очите тази жестока истина. Но ако сме докрай искрени, това ще бъде добро начало на покаянието, към което ни зове Христос.

Неслучайно Църквата е установила относително дълъг период на заговяване преди Великия пост.

От една страна, тя човеколюбиво се съобразява с нашите човешки немощи, за да може всеки да пристъпи с кураж към подвига и никой да не го счете за неизпълним. Така лишаването от обичайните храни става постепенно. Първо спираме да ядем месо и цяла седмица след това са Сирни Заговезни. През тези дни ни е разрешено и повече веселие, карнавали и пр. Като пред голяма скръб…

От друга страна, Заговезни има и този скрит смисъл, за който говорим ­ да ни покаже докъде сме стигнали в духовния си живот. И като установим колко сме далеч от съвършенството, да поемем по най-краткия и сигурен път ­ покаянието.

Всяка година на Заговезни се подготвяме за предстоящия дълъг пост, но през годините добиваме опитност и в подготовката за нашата земна кончина. Тя е голямата разлъка с всичко тленно и суетно, за която Бог желае да ни подготви така, че да не изпитваме страдание, а радост. Защото преди Христа смъртта беше тление, но Христос ни показа, че тя е само една раздяла с тленното, през която минава пътят към възкресението за живот вечен.

Великият пост е образ на този път.